Лоис Бюджолд - Огледален танц

Балът на Зимния панаир беше публичен, без официални правителствени или военни задължения, така че той можеше да остави сабята вкъщи. Иван сигурно щеше да вземе своята, но Иван беше достатъчно висок, за да я носи. При неговия ръст обаче той щеше да изглежда адски глупаво: сабята щеше да се влачи по пода, да не говорим за проблема с прескачането й или удрянето по пищялките на партньора при танците. В коридора прозвучаха стъпки. Майлс бързо седна на един стол, отпусна се небрежно и се престори, че огледалото изобщо не го интересува.

— Аха, тук ли си бил? — Марк влезе и спря да се огледа в огледалото, завъртя се да се види отвсякъде. Дрехите му стояха много добре. Марк беше научил името на шивача на Грегор, строго пазена от ИмпСи тайна, като просто попита самия Грегор. Сако и панталони със свободна кройка, агресивно цивилни и същевременно много шикозни. Цветовете сякаш оказваха уважение на Зимния панаир: зеленото беше толкова тъмно, че изглеждаше почти черно, гарнирано с червено, също толкова тъмно, че също беше почти черно. Ефектът беше нещо средно между празнично и зловещо — като малка, весела бомба.

Майлс мислеше за онзи много странен момент в леколета на Роан, когато беше временно убеден, че е Марк. Колко ужасяващо беше да бъде Марк, колко абсолютно изолиран! Потръпна, като си спомни за обхваналата го неутешимост. „Така ли се чувства той винаги?“

„Стига вече. Спри!“

— Изглеждаш добре — каза Майлс.

— Да. — Марк се усмихна. — И ти не изглеждаш зле. Не приличаш съвсем на скелет.

— Ти също се подобряваш. Бавно. — Всъщност Марк наистина се подобряваше. Най-тревожните последици от ужасите, които Марк беше преживял при Риовал и за които решително отказваше да говори, постепенно бяха преминали. Само шкембенцето още не беше изчезнало.

— Реши ли най-сетне какво ще избереш? — попита любопитно Майлс.

— В момента го виждаш. Иначе не бих инвестирал цяло състояние в гардероба си.

— Хм. И добре ли се чувстваш? — попита Майлс.

Очите на Марк блеснаха.

— Да, благодаря. Мисълта, че някой кьорав снайперист от два километра посред нощ и при гърмотевична буря вероятно не би могъл да ме сбърка с теб, наистина е много успокояваща.

— Оо. Добре. Да, предполагам, че е така.

— Храни се по-често — посъветва го Марк сърдечно. — Отразява ти се добре. — После седна и преметна крак върху крак.

— Марк? — чу се гласът на графинята от фоайето. — Майлс?

— Тук сме — каза Майлс.

— Ах — възкликна тя и влезе в преддверието. — Ето ви и двамата.

И им се усмихна с ненаситна тайна майчина радост, видимо много доволна. Майлс не можеше да не се почувства стоплен, сякаш някакво останало последно парче лед от криозамразяването най-после се беше разтопило и изпускаше пара. Графинята беше облечена в нова рокля, по-натруфена от обикновено, в зелено и сребърно, с набрана яка, басти и шлейф, истинско тържество на плата. Това обаче не я правеше вдървена — не би могла да си го позволи. Графинята никога не се чувстваше притеснена от облеклото си. Тъкмо напротив. Очите й блестяха по-силно от сребърната бродерия.

— Татко готов ли е? — попита Майлс.

— Всеки момент ще слезе. Настоявам да си тръгнем веднага след полунощ. Вие двамата, разбира се, ако желаете, можете да останете по-дълго. Той иска да им покаже, че е здрав и силен както преди. Това му е в кръвта. Опитай се да насочиш вниманието му към графството, Майлс. Бедният министър-председател Ракоци ще полудее — все още си мисли, че Арал го дебне и следи всяка негова стъпка. Наистина трябва след Зимния панаир да напуснем столицата и да отидем в Хасадар.

Майлс, който имаше много ясна представа колко време отнема възстановяването след сърдечна операция, каза:

— Мисля, че ще можеш да го убедиш.

— Моля те да ме подкрепиш. Аз зная, че той не може да те излъже, и той също го знае. Всъщност какво точно да очаквам тази вечер? Имам предвид силите му.

— Той ще танцува два пъти: веднъж, за да докаже, че може да танцува, и втория път, за да докаже, че първия път не е било щастлива случайност. След това няма да имаш никакъв проблем да го убедиш да седне — каза Майлс уверено. — Продължавай да изпълняваш ролята на загрижена съпруга, а той ще се преструва, че спира танците, за да ти достави удоволствие, а не защото не му стигат сили. Хасадар ми се струва много добра идея.

— Да. Бараяр просто не знае какво да прави с оттеглилите се управници. Традиционно те се оттеглят на почивка и не правят коментари по адрес на своите наследници. Арал трябва да направи точно това. Макар че Грегор има някаква невероятна идея.