Лоис Бюджолд - Огледален танц

„ Марк! — беше извикал Майлс, докато го влачеха, доколкото му беше известно, към смъртта му. — Името ти е Марк! “

„Аз не съм Марк. Аз не съм твоят проклет брат, проклет маниак.“ Отричаше разгорещено и категорично, но когато ехото от казаното заглъхна, в тишината на черепа му, изглежда, изобщо не беше останал никой.

Главата го болеше, чувстваше смазваща напрегнатост, която запълзя нагоре по гръбначния стълб, през раменете и врата и се разпростря под тила. Той разтри силно врата си, но напрежението просто премина през ръцете му и отново се върна в раменете.

Не е негов брат. Но ако трябваше да е съвсем точен, Нейсмит не можеше да бъде винен, че го е докарал на бял свят по същия начин, по който другите прогенитори бяха създали свои клонове в Къща Барапутра. Оо, да, те бяха генетично идентични. Това беше въпрос на… намерение, може би. И на пари.

Лорд Майлс Нейсмит Воркосиган бил точно шестгодишен, когато от биопсията 11 11 Изрязване на малки части от жив организъм за микроскопско изследване. — Б.пр. от някаква клинична лаборатория на Бараяр била открадната тъкан. Станало по време на последното издихание на комаранската съпротива пред имперското нашествие на Бараяр. Никой — нито бараярците, нито комаранците, не се интересувал от сакатото дете Майлс. Интерес проявявал единствено неговият баща — адмирал-граф Арал Воркосиган, регент на Бараяр, завоевател (или касапин) на Комар. Арал Воркосиган бил душата и умът на операцията, превърнала Комар в първото извъпланетно завоевание на Бараяр и с това станал прицел на комаранската съпротива и отмъщение. Надеждата за успешна съпротива след време угаснала. Надеждата за отмъщение обаче тлеела в горчивината на изгнанието. Лишена от армия, от оръжие, от подкрепа, една комаранска група подготвила бавно, налудничаво отмъщение: да ударят бащата посредством сина, когото той обичал безумно.

Подобно на магьосниците от старите легенди комаранците се съюзили с дявола, за да постигнат необходимата прилика. „Страхотен клон!“ — мислел дяволът и се смеел с беззвучен смях. Но нещата тръгнали лошо. Сакатото истинско дете, отровено още преди раждането си от друг жесток враг на баща му, растяло странно, непредсказуемо. Неговият генетичен дубликат растял нормално… и това бил първият симптом, че бил различен от другите клонове. Когато другите клонове отиваха на лекар за лечение, те се връщаха по-силни, по-здрави, растяха по-бързо. Всеки път, когато отиваше той, а той ходеше често, болезнените „лечебни“ процедури го правеха още по-болен, по-объркан. Протезите, които поставиха на костите на врата и на гърба му, изглежда, не можеха да му помогнат достатъчно. Те го превърнаха в гърбаво джудже, сякаш го притискаха в някаква преса, някакъв калъп. Сега вече знаеше. „Можех да бъда нормален, ако Майлс Воркосиган не е бил сакат.“

Когато за първи път започна да подозира истинското предназначение на своите събратя клонове — защото между децата се носеха най-страшни слухове, тъй като учените, които ги създаваха, не можеха да упражняват над тях абсолютен контрол, — растящите му телесни деформации станаха източник на тиха скрита радост. Сигурно не биха могли да използуват такова момче за трансплантация на мозък. Можеше да го отхвърлят… можеше да се спаси от приятните, усмихващи се прислужници-тъмничари.

И когато навърши четиринайсет години и неговите комарански собственици дойдоха да го вземат, той като по чудо се спаси от участта на клоновете. Започнаха тренировките. Безкрайни, уморителни занимания, упражнения, системно обучение. Отначало съдбата му, независимо каква щеше да бъде, изглеждаше блестяща в сравнение с неизбежния край на неговите другари от яслата. Той приемаше с желание подготовката, за да може да замести своя прогенитор и да нанесе жесток удар заради милия Комар — място, което никога не беше виждал, на лошия Бараяр, който също никога не беше виждал. Но обучението да бъде Майлс Воркосиган се превърна в нещо като участие в надбягването в парадокса на Ксенократ 12 12 Гръцки философ, 396–314 г. — Б.пр. : независимо колко много научаваше той, колко енергично се упражняваше и колко сурово го наказваха за допусканите грешки, Майлс научаваше все повече неща, усвояваше все по-бързо. Тоест, продължаваше да се развива в интелектуално и във всяко друго отношение.

Символичното надбягване стана буквално когато комаранските учители се заеха практически да извършат подмяната. Те преследваха неуловимия лорд Воркосиган около проходите, без никога да разберат, че когато бе изчезнал, той бе престанал да съществува и се бе появил адмирал Нейсмит. Комаранците така и не откриха истината за адмирал Нейсмит. Нито пък имаха някакви планове, но случайността срещна двамата преди две години на Земята, точно там, където преди двайсет години бе започнала цялата тази тъпа надпревара в подготовката на отмъщението.