Лоис Бюджолд - Огледален танц

Кикотенето му замря и се превърна в недоумение, когато отключи вратата на шкафа, където стоеше униформата му, и не я намери. Дали ординарецът беше взел всичко за почистване или поправка? Недоумението му нарасна, когато отвори другите чекмеджета и намери само жалки остатъци от различните цивилни дрехи, които беше носил, когато беше опънал веригата на своята самоличност една халка по-нататък и беше играл ролята на шпионин за Дендарии. Плюс част от износеното му долно бельо. Гол и раздразнен, той отвори долапчето за дрехи, където държеше бойните си костюми. Празно. Положението беше почти шокиращо. Да не би някой да беше занесъл всичко за ново калибриране или за прибавяне на тактически програми, или пък за нещо друго? Ординарецът му обаче трябваше досега да ги е върнал. Какво щеше да стане, ако му дотрябваха спешно?

Закъсняваше. Неговите хора вече се събираха. Някога Куин беше казала, че той може да ръководи и гол и да накара хората около него да се чувстват прекалено навлечени. За момент изпита желание да провери това твърдение, но си представи нелепата сцена и си облече ризата, панталоните и сандалите, които носеше при пристигането. Вече не му беше необходима униформа, за да доминира в залата за брифинг.

На път за залата се размина със Сенди Херелд, която се връщаше от дежурство, и приятелски й кимна. Тя се обърна и тръгна към него изненадана.

— Нима вече дойдохте, сър! Толкова бързо!

Той едва ли би нарекъл неколкоседмичното си пътуване до щаба на Бараярската империя много бързо. Тя сигурно имаше предвид пътуването му със совалката.

— Продължи само два часа.

— Какво? — Тя сбърчи нос и го гледа, докато стигна до края на коридора.

Залата за брифинг беше пълна със старши офицери, които го чакаха. Той махна с ръка и се качи на тръбния подемник.

Залата беше приятно позната, чак до редицата лица около тъмната лъщяща маса. Капитан Осон 8 8 В другите книги от поредицата името е Оусън. Бел.Mandor. от „Триумф“, Елена Ботари-Джесек, наскоро произведена в капитан на „Перегрин“. Нейният съпруг, комодор Баз Джесек, флотски инженер, натоварен в отсъствието на Майлс с всички дейности по ремонта и преоборудването на Дендарии флота на Ескобарска орбита. Тази двойка бараярци, заедно с Куин, бяха между малцината Дендарии, уведомени за двойната идентичност на Майлс. Също и Трузильо, капитанът на „Джейхок“ и една дузина други — всичките проверени и верни. Негови хора.

Бел Торн от „Ариел“ беше закъснял. Необичайно. Една от важните характеристики на Торн беше ненаситното му любопитство. За бетанския херемафродит брифингите за нова мисия бяха истински подарък. Докато го чакаха, Майлс се обърна към Елена Ботари-Джесек.

— Използува ли случая да посетиш майка си на Ескобар?

— Да, благодаря. — Тя се усмихна. — Беше… приятно да имам малко свободно време. Имахме възможност да говорим за някои неща, за които никога не бяхме говорили.

Било е хубаво и за двете, реши Майлс. От тъмните очи на Елена беше изчезнало поне малко от постоянното й напрежение. Все по-добре и по-добре, малко по малко.

— Добре.

Вратите със съскане се отвориха и той вдигна поглед. Беше Куин, със запечатани папки в ръка, беше в неофициална офицерска униформа, в която, изглежда, се чувстваше много удобно. Подаде папките на Майлс, а той ги постави на комуникационния пулт и изчака една минута. Бел Торн още не беше дошъл.

Разговорите престанаха. Офицерите го гледаха внимателно. Трябваше да започва. Все пак, преди да включи дисплея на пулта, той попита:

— Има ли някаква причина, поради която капитан Торн да закъснее?

Те го погледнаха, после се заоглеждаха. „Невъзможно е да се е случило нещо лошо на Бел, защото той щеше да ми се обади.“ Въпреки това почувства в стомаха си малка оловна топка.

— Къде е Бел Торн?

По негласно споразумение всички избраха за говорител Елена Ботари-Джесек. Много лош знак.

— Майлс — започна тя колебливо, — трябваше ли Бел да се върне преди вас?

— Да се върне? Къде е отишъл?

Тя го гледаше, сякаш си е изгубил ума.

— Преди три дни Бел замина с теб, с „Ариел“.

Куин енергично тръсна глава.

— Това е невъзможно.

— Преди три дни ние все още бяхме на път за Ескобар — каза Майлс. Оловната топка се превръщаше в материя от неутронна звезда. Той въобще не беше съумял да овладее залата. Всъщност тя, изглежда, му се изплъзваше.

— Вие взехте Зелената команда. Бел каза, че това е нов договор — добави Елена.