Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Това е новият договор — почука Майлс на култа. Тръгвайки от центъра на стомаха, в ума му започна да се оформя ужасно обяснение. Насядалите около масата започнаха да се разделят на два неравни лагера: ужасяващо предположение на лицата на малцинството, участвало в онази каша на Земята преди две години — оо, те бяха прави тогава, — и пълно объркване на лицата на мнозинството, което не бе участвало директно.

— Къде съм казал, че отивам? — попита Майлс. Мислеше, че тонът му е спокоен, дори приятелски, но няколко души се изплашиха.

— Джексън Хол. — Елена го гледаше право в очите с онзи твърд поглед, с който зоологът разглежда дисекцията на някой животински вид. Неочаквана липса на доверие.

„Джексън Хол. Това обяснява всичко.“

— Бел Торн? „Ариел“? Таура? С минаване през десет космически прохода до Джексън Хол? — Майлс се задави. — Мили Боже!

— Но ако вие сте вие — каза Трузильо, — кой беше онзи преди три дни?

— Ако вие сте вие — глухо повтори Елена. Групата на посветените също започна да гледа намръщено.

— Вие разбирате — обясни Майлс с глух глас на онази част от присъстващите, които дявол знае какво си мислеха, — че някои хора имат лош двойник. Аз не съм толкова щастлив. Аз имам двойник идиот.

— Твоят клон — каза Елена Ботари-Джесек.

— Моят брат — коригира я той моментално.

— Малкият Марк Пиер — каза Куин. — Оо… мамка му!

Гадеше му се, каютата се люлееше, пред очите му притъмняваше. Странните усещания от преминаването през прохода бяха изчезнали почти веднага, но оставиха една неприятна соматична 9 9 Телесна — Б.пр. реверберация 10 10 Постепенно затихващо звучене в закрито помещение, вследствие на многократното отражени на звукови вълни, след като източникът на звука е престанал да звучи. — Б.пр. , като от удар на огромен гонг. Той пое дълбоко дъх. Беше четвъртият скок през това пътуване. Трябваше да направят пет скока на мъчителни зигзази през прехода от Ескобар до Джексън Хол. „Ариел“ пътуваше вече трети ден и беше изминал почти половината път.

Той огледа каютата на Нейсмит. Не можеше да продължи да се крие тук, да се преструва, че е болен, че е изпаднал в някой от типичните за Нейсмит пристъпи на мрачно настроение. Торн се нуждаеше от големи подробности, за да планира нападението на Дендарии върху яслата за клонове. Той беше използувал бездействието си да проучи дневниците от мисиите на „Ариел“ чак до първата му неочаквана среща с Дендарии преди две години. Сега знаеше много повече за наемниците и мисълта за откровен разговор с екипажа на „Ариел“ го плашеше по-малко.

За нещастие в дневника имаше много малко, което би му помогнало да разбере как е изглеждала първата му среща с Нейсмит на Земята от гледна точка на Дендарии. Дневникът акцентираше на отчетите за рехабилитация на наемниците и ремонта на техниката, на пазарлъците с различните доставчици и на техническите отчети. В потока от данни беше намерил само едно съобщение, което предупреждаваше всички капитани на кораби, че на Земята са видели клона на адмирал Нейсмит, който може да се опита да се представи за адмирала. То обаче даваше информация (неправилна), че при медицински преглед костите на краката на клона ще приличат на истински, а не на пластмасови заместители, и разпореждаше при арестуване на мошеника да се използуват само стънери. Никакви обяснения, никакви по-сетнешни проверки. Всички заповеди на Нейсмит/Воркосиган бяха само устни и, във всеки случай, недокументирани от съображения за сигурност. Практика, добре дошла за него.

Той се облегна в ергономичния стол и погледна към екрана на комуникационния пулт. В данните на Дендарии го наричаха Марк. Последното нещо, наложено му от другите. Майлс Нейсмит Воркосиган беше казал: „Марк Пиер. По право ти си лорд Марк Пиер Воркосиган от Бараяр.“

Той не беше бараярец и никога не би отишъл на Бараяр, ако зависеше от него. „Ти не си мой брат, Касапина на Комар не е мой баща.“ Умът му за хиляден път отхвърли отсъстващия му прогенитор. „Моя майка е един утробен репликатор.“

Но силата на внушението бе подкопавала удовлетворението му от всеки псевдоним, който беше опитвал да си припише, макар че беше разглеждал списъка с имена, докато го заболят очите. Драматични имена, обикновени, екзотични, чужди, прости, глупави. Ян Вандермарк беше псевдонимът, който беше използувал най-дълго, като най-добро приближение до неговата самоличност.