Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

Точно по разписание пристигна флайера, с който новобрачните щяха да отлетят. Беше още рано, но полетът до Воркосиган-Сърло и езерното имение, където младоженците смятаха да прекарат медения си месец, продължаваше около два часа. И по това време на годината там ще бъде тихо. Всичко ще е покрито със сняг и спокойствие. Роик не можеше да си представи хора, които да имаха по-голяма нужда от малко спокойствие.

Поканените в замъка Воркосиган гости трябваше да прекарат няколко дена под опеката на графа и графинята, макар че галактическите гости по-късно също щяха да идат до езерото. На Роик му беше дадено да разбере, че освен всичко останало, госпожа Ботари-Джесек с мъжа си и дъщеря си е пожелала да посетят намиращият се там гроб на баща й и да направи прощален помен.

Роик мислеше че Пим ще управлява флайера, но за негово изумление зад щурвала седна оръженосец Янковски. Под шумните викове на роднини и приятели новобрачните заеха местата си в пътническото отделение.

— Промених малко графика. — тихо съобщи Пим на Роик, докато двамата стояха усмихнати до вратата, изпращайки флайера с поздрави. Когато се затваряше сребристата врата на отделението, се видя как м’лорд и м’лейди буквално рухнаха в обятията си, изразяващи в равни дози любов и умора. — През следващата седмица аз ще поема нощните дежурства в замъка Воркосиган. А ти получаваш една седмица отпуск с двойно празнично заплащане. С личната благодарност на м’лейди.

— О! — успя да каже Роик.

Той изумено примига. Пим ужасно се терзаеше от факта, че никой, начело със самия граф, не сметна за нужно да го обвини за пропуска му при проверката на колието. Оставаше да се заключи, че Пим се е предал и е решил сам да си наложи наказание. Е, какво пък, ако се окаже, че старшия оръженосец в старанието си е отишъл твърде далеч, може да не се съмнява, че графинята незабавно ще се намеси.

— Благодаря!

— Можеш да се считаш за свободен от момента, в който графът и графинята се оттеглят.

Пим кимна и отстъпи назад. Флайера се промъкна под портала и започна да се издига в хладното нощно небе, като че ли подгонен от приветствените викове и подсвирквания на доброжелателите.

Великолепните и продължителни фойерверки превърнаха отлитането на новобрачните в празник за всички бараярски сърца. Таура също аплодираше и крещеше и заедно с Ард Мейхю се приъедини към компанията на Ники, за да устроят във вътрешния двор допълнителна демонстрация на бомбички. Барутния дим се кълбеше във въздуха, а децата бягаха около Таура, молейки я да хвърли зарядите по-високо. Охраната и разтревожените майки биха прекратили това развлечение, но ги спираше факта, че голям пакет от удивително шумни и ярки фойерверки беше даден на Ники от самия граф.

Празникът отиваше към края си. Сънни, капризничещи деца минаваха край Роик в лимузините. Графът и графинята топло изпратиха императора и императрицата. Двайсетината незабележими слуги, предоставени от ИмпСи, се изпариха тихо и без доклади. Останалите енергични млади хора завзеха балната зала за танци, които повече съответстваха на вкусовете им. Техните уморени родители потърсиха тихи ъгълчета в парадните стаи, за да си поговорят и опитат поредната порция от най-добрите вина на графа.

Роик откри Таура в една от малките странични стаички. Тя стоеше на диван от любимия й здрав модел и замислено се разправяше с чиния деликатеси на мама Кости, разположена на придърпаната към дивана малка масичка за списания. Видът й беше сънен и доволен — и в същото време леко отдалечен от всичко ставащо. Като че ли беше гост в собствения си живот…

Роик й отпрати усмивка, кимване и приветствено махване с ръка. Той съжаляваше, че не съобрази да вземе рози или нещо от този род. А и какво ли можеше да подари на тази жена? Може би най-хубавите шоколадови бонбони? Аха, само че сега те щяха да са излишни. Утре непременно ще го направи.

— Ъ-ъ… добре ли прекара?

— О, да. Чудесно. — Тя се облегна назад и му се усмихна — почти отдолу нагоре, което беше доста необичайна гледна точка за него. Но и така тя изглеждаше прекрасно. През главата му мина онова, което м’лорд каза за разликите в ръста в хоризонтално положение. Тя потупа дивана до себе си. Роик се огледа, пребори навика си да стои в стойка „свободно“ и седна. Едва тогава забеляза, че краката го болят.

Настъпилото мълчание беше дружеско, без всякакво напрежение — но след малко той го наруши:

— Харесва ли ти Бараяр?