Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

В ролите си на шаферка и кум Таура и лорд Иван ги следваха, хванати под ръка. Тя беше наклонила глава и се смееше, слушайки думите му. Оръженосците продължиха да стоят изпънати, докато главните участници в церемонията минаваха покрай тях, след което в строй измаршируваха след тях. Отзад тръгнаха тълпите с гости — всички се връщаха в замъка Воркосиган. Всичко мина идеално. Пим имаше такъв вид, като че ли всеки момент щеше да припадне от облекчение.

Парадната столова на замъка Воркосиган можеше да побере деветдесет и шест души: за целта двете дълги маси се поставяха паралелно. Тези, за които нямаше място, ги настаниха в съседната стая, зад широка арка, така че всички присъстващи седнаха на практика едновременно. Тази вечер обслужването на масите не влизаше в задълженията на Роик, но в ролята си на пазител на реда и помощник в случай на непредвидени ситуации той трябваше да остане на крака и да обикаля из залите. Таура седеше на главната маса сред участниците в церемонията и най-почетните гости. Тя изглеждаше истински щастлива от разговора с високия тъмнокос красавец лорд Иван и високия тъмнокос и слабоват император Грегор. Роик не можеше да й пожелае по-добри събеседници, но изведнъж откри че мислено убива Иван и го заменя със себе си… А нали Иван и императора бяха образец на остроумие и находчивост! Те караха Таура да се смее — и зъбите й бляскаха без всякакво смущение. А Роик сигурно щеше само да седи и мълчаливо да я гледа…

Марсия Куделка мина покрай него под арката, където се беше спрял за малко и го дари с весела усмивка.

— Привет, Роик.

Той кимна:

— Мис Марсия.

Тя проследи устремения му към главната маса поглед.

— Таура изглежда великолепно, нали?

— И още как. — Той се поколеба. — А защо вие не сте на нейното място?

Тя леко понизи глас:

— Екатерин ми разказа какво се е случило вчера. И ме попита дали няма да се обидя на замяната. А аз й казах: „Господи, разбира се, че не!“ Освен всичко останало, това ме избави от необходимостта да стоя там и да говоря с Иван.

Тя смръщи носле.

— Това е… много уместно от страна на м’лейди.

Тя сви рамене.

— Това беше единствения знак на внимание, който можеше да окаже лично. Воркосиган, разбира се, са изключителни хора, но трябва да признаеш, че те поглъщат целия. Но при това, разбира се, получаваш невероятни приключения.

Тя се повдигна на пръсти и неочаквано целуна Роик по бузата.

Той изумено докосна с пръсти мястото на целувката.

— Това пък за какво беше?

— За твоята роля през изминалата нощ. За това, че ни избави от необходимостта да живеем с истински побъркан Майлс Воркосиган. За времето, което му оставаше.

Пълният й с ирония глас изведнъж трепна. Тя тръсна светлите си къдрици и се отдалечи.

В чест на радостното събитие чашите се пълнеха с най-добрите вина на графа, към които се числяха и няколко исторически бутилки, сервирани на главната маса — те бяха сложени в избата още преди Периода на Изолация. След това празненството се премести в бляскавата бална зала, приличаща на цветна градина и пълна с главозамайващи аромати на неочаквано настъпила пролет. Лорд и лейди Воркосиган откриха танците. Онези, които и след трапезата бяха запазили способността си да се движат, ги последваха по излъскания до блясък мозаичен под.

В един момент Роик успя да остане за кратко насаме с Таура, която наблюдаваше танцуващите двойки.

— Танцуваш ли, Роик? — попита го тя.

— Не мога. Дежурен съм. А ти?

— Боя се, че не знам нито един от тези танци. Макар че не се съмнявам — Майлс би ми натресъл учител по танци, ако се беше сетил за това.

— Честно казано, — призна си той полугласно — аз също не мога да танцувам.

Ъгълчетата на устата й се повдигнаха.

— Е, ако искаш това да си остане така, не казвай на Майлс. Иначе ще те накара да подскачаш още преди да си съобразил какво става.

Той с труд се сдържа да не захихика. Не беше лесно да се намери отговор на подобни думи, но прощалното му махване с ръка не изразяваше несъгласие.

По време на шестия танц м’лейди танцуваше близо до Роик с по-големия си брат Хю.

— Великолепен накит, Кет. От съпруга ти, нали?

— Честно казано, не. От един от деловите му парньори.

— Скъп подарък!

— Да. — От слабата усмивка на м’лейди на Роик му полазиха мравки по гърба. — Предполагам, че му е струвал всичко, което е имал.

Танцът ги отнесе нататък.

Таура определи всичко много точно. Тя наистина подхожда на м’лорд. И господ да помага… на враговете им.