Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

— Е, какво ще правиш след празненството?

— Застъпвам на нощно дежурство.

Роик изведнъж осъзна неприятно какво означава „през цялата проклета седмица“. А Таура ще остане на Бараяр само десет дена.

— А-а!

Тя бързо се отдалечи. Роик погледна часовника си и изпъшка. Онзи щедър срок, който беше планирал да отдели за обличане и подготовка за тържественото дежурство, почти беше изтекъл. Той на бегом хукна по стълбите.

Когато Роик успя да заеме отреденото му място, гостите вече започнаха да пристигат. На него му бе отредена ролята на помощник на Пим, който стоеше зад гърба на граф и графиня Воркосиган. Някои от най-близките гости вече бяха по местата си — лейди Алис Ворпатрил, изпълняваща длъжността помощничка на домакинята и общ организатор, нейния добродушно разсеян кавалер, Саймън Илиян, двамата Ботари-Джесек, Мейхю, когото Ники изглежда беше прикрепил към себе си за постоянно, всякакви Ворвейни, изливащи се от препълненото жилище на лорд ревизор Вортиц в стаите за гости на замъка Воркосиган. Приятеля на м’лорд комодор Галени, началник на комарския отдел на ИмпСи, пристигна преди другите с жена си и най-близките сподвижници на м’лорд от партията на прогресистите, Ворбретен и Ворутиер.

Комодор Куделка и съпругата му, които всички познаваха като Ку и Дру, пристигнаха с дъщеря си Марсия. Марсия трябваше да бъде шаферка на госпожа Ворсоасон, замествайки най-близката приятелка на бъдещата м’лейди, друга дъщеря на Куделка, Карин. Карин Куделка още не беше завършила образованието си на Колония Бета. Тя и братът на м’лорд, Марк, щяха да липсват на много хора днес (но не и на Роик, който още помнеше инцидента с буболечешкото масло), но междупланетните полети щяха да отнемат твърде много време. Но като сватбен подарък Марк подари на новобрачните сертификат за едноседмична почивка в луксозен и много скъп бетански курорт, така че най-вероятно м’лорд и съпругата му щяха скоро да посетят брата на м’лорд и приятелката на м’лейди, да не говорим за бетанските роднини на м’лорд. От гледна точка на охраната, този подарък поне отлагаше всички проблеми с безопасността за по-неопределено време.

Марсия беше спешно отведена нагоре от специално отделената за това прислужничка. Кавалерът на Марсия, деловият партньор на лорд Марк, доктор Боргос беше незабелязано отведен настрана от Пим, за да провери не крие ли някакви изненади от сорта на насекоми за подаръци, но този път учения се оказа чист. Марсия се върна неочаквано бързо и замислено мръщейки чело, отнова завладя своя спътник, отвеждайки го в търсене на напитки и приятна беседа.

Лорд ревизор и госпожа професор Вортиц пристигнаха с останалите Ворвейни, образувайки многоброен отряд: четири братя, три жени, десет деца, бащата и мащехата на бъдещата м’лейди, в добавка към любимите й чичо и леля. Роик видя как Ники горделиво демонстрира Ард на тълпата потресени роднини Ворвейн, уговаряйки скоковия пилот да разкаже на очарованите си слушатели нещо интересно за галактическите войни. При това на Роик му стана ясно, че нямаше нужда Ники да го уговаря много дълго. Обкръжен от толкова искрено внимание, бетанския пилот съвсем се разприказва.

Ворвейн се държаха смело в изтънчената компания, която обикновено се събираше в замъка Воркосиган. Е, лорд ревизор Вортиц се славеше с това, че не признаваше никакъв социален статус, ако не е подплатен със сериозни технически познания. Но дори и най-смелия от големите братя притихна и се замисли, когато обявиха пристигането на граф Грегор и графиня Лаиса Ворбара. Императора и императрицата решиха да посетят това уж скромно бракосъчетание като равни на Воркосиган, което избави от проблеми с протокола не само всички присъстващи, но и тях самите. Само в униформата на своя графски Дом императора можеше публично да прегърне своя най-малък приемен брат Майлс, който изтича надолу по стълбите, за да го посрещне — и не по-малко искрено да отговори на прегръдката му.

Общо на „скромната“ сватба присъстваха сто и двадесет души. Замъка Воркосиган успя да побере всичките.

Най-накрая настъпи решаващият момент. В преддверието и близките до него стаи се вдигна кратка шумотевица — гостите отново облякоха връхните си дрехи и се отправиха към градината зад замъка. Въздуха беше студен, но не леден и, за щастие, нямаше вятър. Небето беше тъмно синьо, а ниското зимно слънце — като разтопено злато. То превърна заснежената градина в позлатена, блестяща, зашеметяваща и съвършенно уникална сцена — именно за това си мечтаеше м’лорд. Цветята и лентите бяха съсредоточени около централната площадка като великолепно допълнение на природния блясък на леда, снега и светлината.