Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

М’лорд погледна часовника си и доста хрипкаво каза:

— Всъщност щяхме да се натъкнем на него след около час. Сами.

Алегре кимна, открито съгласявайки се с казаното.

— За нещастие, да. Госпожо Ворсоасон, — тук той докосна челото си, отдавайки й чест далеч по-отчетливо, отколкото беше прието в ИмпСи, — от свое име и от името на моята организация бих искал да ви поднеса най-искрените си извинения. Милорд ревизор. Графе. Графиньо. — Той погледна към Роик и Таура, седящи един до друг на кушетката срещу него. — За щастие, ИмпСи не е последната линия на вашата отбрана.

— Именно. — промърмори графът, който се беше настанил на твърд стол, обърнат с гърба напред, и удобно положил ръце на облегалката.

До този момент той слушаше много внимателно, но без коментари. Графиня Воркосиган седеше до него. Пръстите й легнаха на рамото му и той притисна ръката й към себе си.

Алегре каза:

— Илиян веднъж ми каза, че тайната на огромната роля, която Воркосиган играят в историята на Бараяр, се състои в това, какви хора привлича на служба при тях. Щастлив съм да видя, че това си остава така и сега. Оръженосец Роик, сержант Таура — ИмпСи ви поздравява и ви поднася такава дълбока благодарност, каквато не мога да изразя с думи.

И той им отдаде чест — сериозен жест, напълно лишен от привичната му ирония.

Роик замига и наведе глава вместо поздрав, понеже изобщо не беше сигурен има ли право на това. Той не знаеше дали не трябва да каже нещо. Оставаше му само да се надява, че няма да искат от него речи, както беше след онова произшествие в Хасадар. Това беше по-страшно и от иглена пушка. Той леко изкриви очи и улови погледа на Таура. Очите й блестяха ярко. Искаше му се да пита нея. Искаше му се да й зададе хиляди въпроси, но не тук. Ще останат ли поне още веднъж насаме? Не и в близките часове, това е сигурно.

— Е, скъпа. — М’лорд продължително въздъхна, гледайки прозрачния пакет на масата. — Мисля, че това е последното ти предупреждение. Ако тръгнеш с мен, ще тръгнеш срещу опасността. Не ми се иска да е така. Но ще бъде така, докато служа… на това, на което служа.

Бъдещата м’лейди погледна към графинята, която й отговори с доста тъжна усмивка.

— Никога не съм си представяла, че за лейди Воркосиган може да бъде иначе.

— Ще наредя да го унищожат. — каза м’лорд, протягайки ръка към колието.

— Не. — спря го бъдещата м’лейди, присвивайки очи. — Почакай.

Той замря, гледайки я въпросително.

— Това ми е изпратено като подарък. Това е мой сувенир. Ще го запазя. Бих си го сложила като знак на вежливост към твоята приятелка. — Тя посегна към пакета, взе го, подхвърли го във въздуха, хвана го — и здраво го стисна с тънките си пръсти. Хищната й усмивка зашемети Роик. — Ще го сложа като предизвикателство към нашите врагове.

М’лорд я опари с възхитения си поглед.

Графинята се възползва от удобния момент (Роик реши, че иска да попречи на сина си да се отплесне в сантименталности) и почука по ръчния си хронометър.

— А какво ще кажете и да облечете нещо? Време е да се приготвяме.

М’лорд леко пребледня.

— Да, разбира се!

Той целуна ръката на бъдещата м’лейди и изглежда, не искаше да я пуска. Графиня Воркосиган изпрати всички в коридора, оставяйки в гостната само м’лорд и братовчед му и плътно затвори вратата след себе си.

— Той изглежда много по-добре. — каза й Роик, озъртайки се назад. — Изглежда, вашето приспивателно е свършило работа.

— Да, плюс тези успокоителни, които наредих на Арал да му даде, когато отиде да го буди. Изглежда че двойната доза е точно колкото трябваше.

Тя взе съпруга си под ръка.

— Аз все още смятам, че трябваше да му дам тройна. — промърмори той.

— Стига, достатъчно е. Нашия младоженец трябва да е спокоен, не затъпял.

Тя повлече госпожа Ворсоасон по стълбите. Графът отведе със себе си Алегре, възползвайки се от случая да обсъди нещо с него — или, може би, да пийнат.

Таура ги изпрати с поглед. На устните й играеше странна усмивка.

— Знаеш ли, отначало не бях сигурна относно тази жена за Майлс, но изглежда, че доста му подхожда. Тези негови ворски шегички винаги са обърквали Ели. А Екатерин ги носи в кръвта си, като него. Господ да им помага и на двамата.

Роик смяташе да каже, че според него м’лейди е доста повече, отколкото заслужава м’лорд, но последните думи на Таура го объркаха напълно.

— А? Да. Тя е истински вор, това е вярно. А това не е лека работа.

Таура тръгна по коридора към стаята си, но на ъгъла се спря и полуобърната попита: