Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

М’лорд недуомяващо примига.

— Откъде-накъде? Тоест — да, мина почти точно година, откакто с Ели се разделихме, но Екатерин няма нищо общо с това. Аз я срещнах след около месец или два. Можеш да я увериш, че съвпадението във времето е абсолютно случайно. Да, разбира се, Ели отказа поканата за сватбата — има си задължения. Та тя командва флотилия, в края на краищата. — Той тихо въздъхна и се замисли. — Иска ми се да знам кой е бил достатъчно осведомен, да се възползва от името на Куин, за да вмъкне тук тази дяволска пратка. Виж, това е истинска загадка. Куин е свързана с адмирал Нейсмит, а не с лорд Воркосиган. В което и беше проблемът, още от самото начало, но това вече няма значение. Искам ИмпСи да насочи всичките си ресурси за решаването на тази задачка.

— Струва ми се, че вече са го направили, м’лорд.

— А! Добре. — Той вдигна глава и изражението на лицето му стана, ако това изобщо беше възможно, още по-сериозно. — Знаеш ли, тази нощ ти спаси моят Дом. Единайсет поколения Воркосигани са се събрали в една точка, в мен, в това поколение, на тази сватба. И аз щях да съм последния, ако не беше късметът… Не, не късметът. Онази секунда внимание и съобразителност.

Роик смутено махна с ръка.

— Не го забелязах аз, м’лорд. Сержант Таура беше. Тя сама би ви докладвала по-рано, ако почти не беше повярвала на уловката на злодея, който се е прикрил с името на вашата… хм… приятелка, адмирал Куин.

М’лорд направи още един кръг из преддверието.

— Значи, Бог да благослови Таура. Безценна жена. Което и без друго знаех, но все едно. Кълна се, готов съм да целуна краката й. Какво говоря, готов съм цялата да я целувам!

На Роик започна да му се струва, че онези думи за нашийника и веригата не са били просто шега. Цялата тази нервна възбуда беше ако не заразна, то най-малкото дразнеше и без това разклатените му нерви. Той сухо проговори, подражавайки на маниерите на Пим:

— Уведомиха ме, че вече сте правили това, м’лорд.

М’лорд отново спря рязко.

— Кой ти каза?

При сегашните обстоятелства Роик не сметна за разумно да споменава госпожа Ворсоасон.

— Таура.

— Ехе! Може би това е тайният шифър на жените. Но нямам ключ за него. Ще ти се наложи да действаш самостоятелно, момче. — Той изсумтя малко истерично. — Но ако някога получиш поканата й, пази се, това изглежда като че ли в тъмна уличка те е ослепила богиня. После никога вече няма да бъдеш същият. Да не говорим за най-важните части на женското тяло в такива мащаби, че наистина да можеш да ги намериш. А пък ноктите — нищо не може да се сравни с трепета…

— Майлс! — прекъсна го недоумяващ глас отгоре.

Роик погледна към горната площадка и видя, че графинята, загърната в халат, се беше надвесила над парапета и наблюдаваше сина си. Откога ли стоеше там? Но тя е бетанка. Може би последните думи на сина й не са я шашнали толкова, колкото Роик. А като се замисли, всъщност изобщо не се съмняваше в това.

— Добро утро, мамо. — успя да произнесе м’лорд. — Някакво копеле се опитало да убие Екатерин — чу ли вече? Когато го хвана, кълна се: разчленяването на Безумния император Юри ще прилича на чаена церемония…

— Да, ИмпСи ни държи в течение на всичко през цялото време, а току-що говорих с Елен. Сега изглежда всичко е под контрол, ако не броим факта, че трябва да уговаряме Пим да не се хвърля от Звездния мост като изкупление. Той е много разстроен от своята небрежност. За Бога, качи се, вземи приспивателно и поспи поне малко.

— Не ми трябват таблетки. Трябва да проверя градината. Трябва да проверя всичко…

— Градината е в ред. Всичко е наред. И както току-що се убеди, в лицето на оръженосец Роик, твоят персонал е повече от компетентен. — Тя започна да слиза надолу. Погледът й беше пълен с непреклонна решимост. — Сега ти е нужно или приспивателно, или удар с чук по главата. Няма да допусна да се появиш пред твоята с нищо непровинила се невеста в това състояние, в което се намираш сега, или в по-лошо, ако не поспиш до обед. Това не е справедливо спрямо нея.

— В тази сватба нищо не е справедливо спрямо нея. — мрачно промърмори м’лорд. — Тя се страхуваше, че отново ще настъпи онзи кошмар, какъвто беше първият й брак. Е, не! Това ще бъде съвсем друг кошмар, далеч по-страшен. Как мога да я помоля да застане до мен под обстрел, ако…

— Доколкото си спомням, тя те помоли, а не ти нея. И аз бях там, не забравяй. Стига си дрънкал глупости.

Графинята го хвана за лакътя и почти насила го повлече нагоре. Роик мислено отбеляза използваната от нея хватка, за всеки случай. Тя се огледа през рамо и адресира към Роик ободрителна, макар и малко неочаквана усмивка, при това придружена с намигане.