Лоис Бюджолд: Дипломатически имунитет

Гласът на Ворпатрил пристърга леко при следващите му думи:

— Юрисконсултът на флотилията, младши лейтенант Деслориер.

Високият Деслориер, восъчноблед под следите от младежко акне с различна давност, успя да кимне.

Майлс примигна от изненада. Докато самият той беше ръководил, под прикритие към Секретни операции, една предполагаемо независима наемническа флота, работеща в действителност за Галактически операции на ИмпСи, юридическият му отдел беше разполагал с достатъчно кадри и значителен бюджет — дори само договарянето на коридор за преминаване на бойни кораби през законовите лабиринти на различните местни юрисдикции беше изисквало неуморните и изтощителни усилия на много хора.

— Младши лейтенант. — Майлс отвърна на кимването му и подбра грижливо думите си: — Вие, аа… изглежда, носите голяма отговорност за чина и възрастта си.

Деслориер се прокашля и измънка едва доловимо:

— Шефът на отдела ни беше пратен у дома преди да пристигнем тук. Отпуск поради смърт в семейството. Майка му е починала.

„Май вече започвам да усещам откъде духа вятърът.“

— Това да не би случайно да ви е първият галактически курс?

— Да, милорд.

Ворпатрил вметна, вероятно от съчувствие към младия си подчинен:

— С екипажа ми сме напълно на ваше разположение, милорд ревизор. Готови сме и с докладите си, както поискахте. Бихте ли ме последвали в залата за инструктаж?

— Да, благодаря, адмирале.

След кратка разходка по коридорите под съпровода на влачещи се крака и с ритъма на привеждани при всяка вътрешна врата глави, групичката им се озова в стандартна военна зала за инструктаж — закована за пода дълга маса, снабдена с холовидеооборудване, въртящи се столове и подово покритие, запазило слабата миризма на плесен, типична за всяко затворено и тъмно помещение, не видяло слънчева светлина и свеж въздух. Залата просто миришеше по военному. Майлс потисна внезапното си и носталгично желание да вдиша дълбоко и продължително, в името на доброто старо време. По негов знак Роик застана на пост до вратата. Останалите го изчакаха да седне, после сами се настаниха около масата — Ворпатрил вляво от Майлс, Деслориер колкото се може по-далече.

Ворпатрил, демонстрирайки добро разбиране за етикета на ситуацията, или най-малкото известна доза чувство за самосъхранение, започна:

— Така. Какво искате да направим, милорд ревизор?

Майлс събра пръстите на ръцете си върху масата.

— Аз съм ревизор, първата ми задача е да слушам. Ако обичате, адмирал Ворпатрил, опишете ми събитията от ваша гледна точка. Как се стигна до тази безизходица?

— От моя гледна точка? — Ворпатрил изкриви лице. — Започна се като обичайната поредица от дребни неприятности. По план трябваше да останем на док тук пет дни, за договорено прехвърляне на стоки и пътници. И понеже по онова време нямах основание да смятам, че квадите са враждебно настроени, пуснах възможно най-много от хората си в неколкодневен отпуск, който да прекарат на станцията, каквато е стандартната процедура.

Майлс кимна. Целите на бараярските военни ескорти, придружаващи комарски кораби, варираха от явни, през негласни, до такива, за които никога не се говореше. Явното предназначение на ескорта бе да пази търговските съдове от отвличане и да усили маневреността на военната част от флотилията. Негласно, пътуванията даваха възможност да се събира всякакъв вид разузнавателна информация — не само военна, но също икономическа, политическа и социална. Освен това осигуряваше на бараярски провинциалисти, били те бъдещи офицери или цивилни лица, допир до по-широката галактическа култура. Колкото до онази част, за която никога не се говореше, то тя беше свързана с дремещото напрежение между бараярци и комарци, наследство от напълно оправданото, поне от гледната точка на Майлс, завладяване на вторите от първите преди едно поколение. Изричната политика на императора бе да се премине от състояние на окупация до пълна политическа и социална асимилация между двете планети. Този процес обаче се оказваше бавен и осеян с препятствия.

Ворпатрил продължи:

— Корабът на Корпорация Тоскана, „Идрис“, пристана на док за настройка на скоковия драйвер, но при разглобяването се натъкнаха на неочаквани усложнения. Поправените части не издържаха калибровъчните тестове при повторното инсталиране и бяха върнати на станцията за преработка. Петте дни станаха десет, докато двете страни си отправяха взаимни обвинения в некадърност. После изчезна и лейтенант Солиан.