Лоис Бюджолд - Оковният пръстен

— Как вървят годежните празненства? — обърна се майстор Бенефорте към капитана. Фиамета беше изостанала и сега ускори крачка, за да не изпусне нещо от разговора.

— Ами, снощи дукесата организира илюминация в градината с жива картина и мадригали. Певците бяха много добри.

— Сам щях да се заема с фойерверките, ако дукът не настояваше толкова за това тук. — Майстор Бенефорте повдигна абаносовото ковчеже. — Изненадан съм, че онзи дръвник Ди Римини не е объркал всичко. Той и една брава не може да направи като хората.

Капитанът се усмихна суховато при това пренебрежително изказване по адрес на най-големия местен съперник на майстор Бенефорте в декоративните изкуства.

— Добре се справи. За ваше успокоение, имаше и един неприятен момент — свещите подпалиха прическата на една дама, но ние успяхме да я залеем навреме с вода и пострадаха единствено перата й. Знаех си аз, че съм бил прав да настоявам за пълни ведра зад кулисите.

— Ха. Разбрах, че бъдещият жених е пристигнал навреме тази сутрин, поне това ако не друго.

— Да. — Капитанът се намръщи. — Трябва да кажа, че не ми се нрави свитата, която е довел. Изпечени бандюги до един. А и петдесет въоръжени мъже ми се струват прекалено много за повод като този. Не знам къде му е бил умът на дук Сандрино, когато е позволил на лозимонския господар да доведе толкова много войници със себе си. Изисквало го почетното му положение като бъдещ негов зет, така каза.

— Е, Уберто Феранте беше наемник преди да се окаже законен наследник на Лозимо преди две години — каза майстор Бенефорте. — Не е имал достатъчно време да си спечели лоялността на местните. Може би просто си е довел хора, на които може да разчита.

— Оказал се наследник, друг път. Говори се, че подкупил папската курия да отхвърли претенциите на другия братовчед, и още веднъж, за да му дадат разрешение да се ожени за наследницата. Предполагам, че кардинал Борджия е искал да си осигури един верен гвелф 4 4 Гвелф (ист.) — поддръжник на папата. — Бел.пр. в Лозимо в противовес на амбициите на Венеция и гибелините 5 5 Гибелин (ист.) — поддръжник на императора в Италия. — Бел.пр. .

— Ако съдя по опита си с курията, предположенията ти са съвсем правдоподобни. — Майстор Бенефорте се усмихна горчиво. — Но все пак се чудя откъде Феранте е взел парите.

— На мен поне амбициите на Милано ми изглеждат по-голяма заплаха. Бедната Монтефолия е между чука и наковалнята.

— Виж, Милано е пример как един обикновен войник може да се издигне. Надявам се Феранте да не е изучавал подробно живота на покойния Франческо Сфорца 6 6 Сфорца — известен италиански род, играл важна роля в Милано и в цяла Италия през XV и XVI в. — Бел.пр. . Рецептата е проста — ожени се за дъщерята, после направи необходимото, за да оглавиш държавата… Води си бележки, Ури.

Капитанът въздъхна.

— Уви, не познавам никакви наследнички. — После замълча замислено. — Всъщност точно това е направил Феранте в Лозимо. Надявам се, че не е намислил да повтори номера и в Монтефолия.

— Нашият дук и синът му се радват на достатъчно добро здраве, за да обезсмислят всякакви подобни планове — каза майстор Бенефорте и потупа абаносовата кутия. — А може пък и самият аз да допринеса според силите си това да си остане така.

Капитанът сведе поглед към ботушите си.

— Не знам. Знам само, че дук Сандрино не е особено доволен от този годеж, а дукеса Летиция още по-малко. Не виждам с какво може да ги е притиснал Феранте, но въпреки това усещам… голям пазарлък се води за зестрата.

— Жалко, че лорд Феранте не е по-млад, или лейди Джулия по-голяма.

— Или и двете. Знам, че дукесата е настоявала в договора да се впише, че сватбата не може да се състои преди да изтече поне година.

— Може пък дотогава конят на лорд Феранте да го хвърли от седлото и той да си строши врата.

— Ще го включа в молитвите си — усмихна се капитанът. Не прозвуча съвсем като шега.

Разговорът затихна — трябваше да си пестят дъха за финалното изкачване към замъка. Минаха през централната порта, охранявана от две големи квадратни кули с основа от дялан камък и градеж от същите жълти тухли, с които бяха издигнати повечето нови сгради в Монтефолия. Войниците ги ескортираха през настлания с плочи вътрешен двор и нагоре по новото великолепно стълбище, което настоящият дук беше построил с надеждата да смекчи строгата и грозновата архитектура, предпочетена от предците му. Майстор Бенефорте изсумтя пътьом по адрес на каменната изработка и измърмори обичайната си присъда: