Лоис Бюджолд: Омайване

Тя набра увереност.

— Благодаря, но ме очакват. Ще се разтревожат, ако закъснея.

Жената поклати глава, едновременно като знак на загриженост и сбогуване.

— Пази се тогава. — И влезе в къщата да се върне към задачите, които изпълваха ежедневието й.

„И аз щях да водя такъв живот, ако не беше Съни Соуман. — Фаун тръгна към пътя. — И никога нямаше да си помисля за друг. Само че сега ме очаква нещо различно и няма да се откажа. Да видим какво има в Гласфордж“.

Тя за пореден път призова гнева си към Съни, подлия, гаден, тъп идиот, и се стегна. Все пак от него имаше някаква полза. Обърна се и закрачи на юг.

Миналогодишната шума беше гъста и влажна и Даг се подхлъзна, докато катереше склона. Моментално една силна и нетърпелива ръка стисна дясното му рамо.

— Ако го направиш пак — прошепна Даг, — ще те спукам от бой. Няма нужда да ме закриляш, Соун.

— Извинявай — прошепна Соун, пусна го и след кратка пауза продължи: — Мари каза, че вече не те праща с момичетата, защото ти се държиш твърде закрилнически.

Даг преглътна една ругатня.

— Това не се отнася за теб. Наистина ще те пребия.

Усещаше, че Соун се усмихва в мрака. Продължиха да се катерят, хващаха се за корени, дънери и цепнатини в скалите.

— Спри — въздъхна Даг.

Отдясно последва тихо въпросително възклицание.

— Те са отвъд билото. А щом ние ги видим, и те ще могат да видят нас. Освен това, ако някой има усет за същност, ще изглеждаш като факла сред дърветата. Така че стой приведен.

Соун изсумтя раздразнено.

— Не виждам Рази и Ютау. Дори теб едва виждам. Все едно си като въглен, заровен в купчина пепел.

— А аз усещам Рази и Ютау. Мари държи всички ни в съзнанието си, не е нужно и ти да го правиш. От теб се иска само да ме следваш. — Той застана зад младежа и започна да масажира дясното му рамо. Искаше му се да разполага и с двете си ръце, но и това беше достатъчно. Яркото напрежение постепенно започна да изчезва от ума и тялото на Соун. — Така, така. Браво. Ще се справиш отлично.

Даг не знаеше дали Соун ще се справи добре, или зле, но младежът очевидно му вярваше, защото напрежението му съвсем избледня.

— Освен това — добави Даг — поне не вали. Никой не се проваля без дъжд. То си е задължително условие. Така че всичко ще е наред. — Шегата не беше особено добра, но явно подейства, защото Соун се засмя.

Двамата продължиха с изкачването.

— Дали злината ще е там? — прошепна Соун.

Даг спря отново, наведе се и откъсна някакво растение. После се обърна и го навря под носа на младежа.

— Виж това.

Соун се дръпна.

— Отровен бръшлян. Не ми го тикай в лицето.

— Ако наблизо имаше леговище, дори този бръшлян нямаше да оцелее. Макар че, трябва да призная, че щеше да е от последните умрели растения. Това не е леговището.

— Тогава защо сме тук?

Зад себе си Даг чуваше мъжете от Гласфордж — спускаха се към клисурата, от която двамата бяха дошли. Втората вълна. Само че бяха по-шумни и от Соун. Мари трябваше да побърза с атаката, в противен случай щяха да загубят предимството на изненадата.

— Чато смята, че тази банда е инфилтрирана или дори подчинена. Ако уловим глинен, той ще ни отведе до леговището на създателя си.

— А глинените имат ли усет?

— Някои. Ако злината залови някой от нас, ще вземе всичко. Усет, методи и бойни умения. Разположението на лагерите ни. Вероятно първият човек, който е заловила тази, е бил някой крайпътен разбойник и затова прави всичко това. Никой от нас не е изчезвал, така че вероятно все още имаме предимство. Патрулиращият не се оставя да бъде заловен жив, стига да може. — „Нито пък партньора си“. Достатъчно уроци за тази нощ. — Давай нагоре.

Залегнаха на склона.

Соун започна да обтяга лъка си. Даг се зае със своя по-къс не особено сръчно, но достатъчно бързо. След това свали куката си и завинти дръжка за лъка на специалната приставка, вързана към чукана на лявата му ръка. Намести я добре, затвори закопчалката и прибра куката в торбичка на колана си. После провери дали дългият му нож излиза лесно от ножницата. Този начин на носене на лък беше малко странен, но поне не можеше да го изпусне.

В дъното на долчинката се виждаха три-четири лагерни огъня, няколко палатки и дървена постройка с рухнал покрив. Мъглявите образи на спящите мъже дразнеха леко усета му. Бледият блясък на буден пазач, както и някой, който се връщаше от изкопаната тоалетна. Долавяше и няколко спящи коня. Може би имаше към двадесет и пет души, срещу шестнадесетте от патрула и стотината доброволци от Гласфордж. Започна да проверява жизнените сигнали за нечовешки създания.