Лоис Бюджолд - Преобразяване

Обади се и Флеч:

— В пивницата на Милърсън един разправяше, че Езерняците си търсели извинение, за да прогонят фермерите обратно на юг от ловните си територии. Нямало никаква моряща твар и фермерите не били нападали Езерняците, след като ги поразила морящата твар, било точно обратното.

Даг стисна очи и прошепна:

— Не е така.

Кловър се облегна рязко назад; не каза нищо, но изражението й я издаваше: „Естествено, че това ще кажеш“. Мама и Нати мълчаха, но личеше, че поглъщат внимателно всяка изречена дума.

— Злината я имаше — каза Даг. — Научихме за нея, когато Езерняците от Рейнтрий, след като били разбити, изпратиха куриер до лагера на езеро Хикори, за да молят за помощ. Пратиха моя отряд. Притиснахме злината, успяхме да й излезем в гръб, докато тя насъскваше глинените и робите да нападнат Фармърс Флатс. Един от патрулните ми заби в нея споделящ нож и… уби я. Видях как стана — той протегна лявата си ръка — ей от толкоз близо. Беше много развита, много… ами много развита. — Замълча, огледа слушателите и продължи да обяснява: — Беше силна, умна. Имаше почти човешки облик.

Не разказа как злината едва не го бе поразила, нито че бе капитан на отряда и сам бе измислил успешния план за действие… Фаун прехапа нетърпеливо устни.

— И още нещо, най-важното. Не, трябва да ви разкажа всичко поред… Извинявайте. Има толкова много за разказване, а аз говоря отзад напред… Вижте сега. Злините също имат същност, само че много по-силна, отколкото при хората. Те са буквално изтъкани от същността на земята. Хранят се със земя, живеят на нея, създават — правят от нея магии, глинените, собствените си тела, всичко. Освен това са луди, по свой си начин. — Лицето му изглеждаше още по-изпито, докато си припомняше нещо, за което Фаун нямаше представа и дори не можеше да се досети какво е. — Това е истината за злините. Там, където злината е изпила същността на земята, тя оставя след себе си мор. Това е характерното.

— А как изглежда мястото? — попита любопитно Уит.

— Не прилича на нищо познато — отвърна Даг и насядалите около масата се спогледаха.

— Не прилича нито на угар, нито на болестна ръжда, нито на плесен и гнилоч, нито на изгоряло от слана място, въпреки че напомня на всичко това — намеси се Фаун. — Има необикновен сивкав оттенък, сякаш цветът е бил извлечен от всичко наоколо. Първо всичко, което вирее там, измира, след това започва да се разпада, накрая сякаш се разтваря. След като видиш това унило сиво, никога повече няма да го сбъркаш. На онези, които притежават усет за същност, сигурно им се струва още по-страшно.

— Така е — потвърди Даг и й кимна с благодарност за обяснението й.

Мама тихо промълви:

— Ти виждала ли си такова нещо, Фаун?

— Да, два пъти. Веднъж в бърлогата на злината близо до Гласфордж, когато се запознахме с Даг, и втория път при Рейнтрий. Отидох след битката. Тогава Даг беше ранен, но не ви каза. — Погледна го с укор. — Ако бяхме останали на езерото Хикори, все още нямаше да му разрешават да патрулира.

— Била си в Рейнтрий? — попита завистливо Уит.

Фаун отметна глава.

— Видях местата, които бе поразила злината. Видях откъде се е появила. — Извърна поглед към Даг, за да се увери, че той е готов да продължи разказа си.

Той кимна и отново опипа брачната връв.

— И така, през последните двайсет, може би трийсет години фермерите обработвали земята в Рейнтрий северно от старата граница — тоест на север от границата, която според Езерняците бележи безопасните земи. Или поне не чак толкова опасните. Според архивите на Езерняците злините се появяват по-често северно от Мъртвото езеро и съвсем рядко на юг от река Грейс. И въпреки това се появяват от време на време, така че не можем да престанем да патрулираме по тези места. Та северно от Рейнтрий има един фермерски град, Грийнспринг, където се появи последната злина. Буквално под града.

Фаун се намеси:

— По всичко личеше, че леговището й беше в една гориста клисура.

Даг отново продължи:

— Между местните Езерняци и заселниците в Грийнспринг отдавна съществуваше неразбирателство заради старата граница. Така че когато злината се появила, нито един от фермерите не разпознал първите издайнически следи, та затова не побягнали, а и не знаели, че трябва да потърсят помощ. То си е и въпрос на късмет, защото когато някой фермер най-сетне види морящата твар край леговището й, тя почти винаги веднага го поробва. Все едно муха да се оплете в мрежата на паяк. Но пък там е имало много хора и ако са знаели, все някой е можел да пусне мълвата и да предупреди другите. Вместо това злината погълнала почти всички и набрала сили прекалено бързо. Според мен много хора са намерили смъртта си северно от Рейнтрий до лятото само защото Езерняците и фермерите не разговарят и не споделят нищо.