Лоис Бюджолд - Преобразяване

В кухнята ухаеше на готвено — фасул с шунка, царевична питка, каша, бисквити, ябълков сос, пай с тиква и още десетина познати аромата. Щом Фаун ги усети, я обзе невероятна носталгия, въпреки че вече си беше у дома. Влязоха през задната врата. Майка й и Кловър, и двете препасали престилки, шетаха из кухнята и поне мама се хвърли към Фаун с непресторена радост. Сляпата леля Нати се надигна тежко от стана, сложен точно зад вратата на работната стая, и прегърна Фаун, а след това и Даг. Задържа за миг пръсти на брачната връв, вързана на лявата ръка на Даг точно под навития ръкав над приспособлението за куката, и усмивката й стана още по-топла.

— Радвам се, че издържа — прошепна му.

— Аха — промълви в отговор Даг, стисна я лекичко и я повдигна.

Бащата на Фаун и Флеч също дойдоха — по миризмата личеше, че са се занимавали с овцете — и поздравите и прегръдките продължиха. Закръглената Кловър заяви, че храната ще изстине, така че трябвало да се мият и да сядат. Забърза към кухнята, за да сложи и за гостите, и не позволи на Фаун да й помага.

— Сядайте, сядайте де! Сигурно сте уморени след толкова езда. Сега си гостенка, Фаун! — „Нали така?“, издаваше тревожният й поглед. Флеч ги наблюдаваше и изглежда, си задаваше същия въпрос, макар да бе поздравил топло сестра си и странния й съпруг.

Седнаха. Дългата маса в кухнята бе отрупана с най-различни ястия, всичките от продукти, произведени във фермата, които за Фаун открай време бяха нещо съвсем естествено, но Даг както винаги беше малко слисан. След като се бе докоснала до суровия, изпълнен с лишения живот на Езерняците, Фаун разбираше защо е така. Не че Даг не одобряваше това изобилие; той похвали умението на готвачките и като доказателство за искреността си си напълни чинията.

Фаун се радваше, че апетитът му се е възвърнал, тъй като бе съвсем изпосталял след страховитите схватки през лятото. Какъвто бе висок, с бакърена кожа, изпито лице, рошава тъмна коса и странни блестящи златисти очи, Даг изглеждаше съвсем не на място на масата сред фермерите. Приличаше на чапла, вмъкнала се в полога на някоя кокошка, дори човек да не обръщаше внимание на усещането за заплаха и опасност, което създаваше липсващата му ръка и загадъчността му на Езерняк магьосник. Или Езерняшки некромант, както разправяха предубедените или по-точно казано — страхливците. Не че твърденията им бяха съвсем без основание.

Флеч, вероятно в отговор на пронизващите погледи, които му отправяше младата му булка, все пак зададе въпроса.

— Учудвам се, че се връщате толкова скоро. Да не би да… имате намерение да останете, а?

Фаун прецени, че е най-добре да не обръща внимание на притеснението в гласа му.

— Дойдохме на гости. Нали непрекъснато пътуваме. Въпреки че няма да е зле да поостанем ден-два.

— Може, разбира се — възкликна облекчено Кловър. — Много ще се радваме. Нямам търпение да ми разкажеш за новия си дом. — И добави многозначително: — Да не би вече да ни носите добри новини?

— Моля? — Даг я погледна неразбиращо.

Фаун веднага разбра какво се крие зад въпроса — „Да не би вече да си бременна?“ — и побърза да отвърне:

— Още не. Ами вие с Флеч?

Кловър се подсмихна и се пипна по корема.

— Още е много рано, но работим по въпроса. Годежът ни се проточи толкова дълго, че няма защо да отлагаме.

Флеч се усмихна с обич на съпругата си. Гледаше я също както някой фермер би гледал безценната си кобила за разплод, а пък Кловър изглеждаше предоволна. Фаун невинаги се бе разбирала с нея, но не можеше да не признае, че тя е съвършената съпруга за скучния Флеч, дори без зестрата от четирийсет акра поля и просторна гора, свързана със земите на Блуфийлд с къса пътечка.

— Надяваме се до зимата да стане — каза Флеч.

Фаун погледна Даг. Въпреки че усетът му за същност все още не бе излекуван напълно, той лесно можеше да разбере дали Кловър вече е бременна. Той се усмихна тъжно на Фаун и поклати едва забележимо глава. Младата жена докосна наситено червените белези от злината по врата си и си помисли: „Стига вече“.

Обади се майка й, доста предпазливо.

— И как… как мина на езерото Хикори, Фаун? Как те прие новото ти семейство?

Семейството на Даг. След може би прекалено дълго издайническо мълчание Фаун отвърна:

— Със смесени чувства.

Даг я погледна, преглътна хапката си и отвърна простичко:

— Честно казано, госпожо, не мина никак добре. Но не заради това сме поели на път.

Нати не скри притеснението си.