Лоис Бюджолд - Хоризонти

Писарят наостри уши.

— Как й е била оставена? При какви условия?

— Не знам точно. То в Клиъркрийк още никой не знае, че таткото на Бери е мъртъв. Миналата есен изчезна по реката с по-големия й брат, та затова тръгнахме — да разберем какво му се е случило. И разбрахме.

Писарят ги затрупа с въпроси и се оказа, че къщата била голяма, просторна, вдигната на хълм, прекалено стръмен, за да се направи ферма, но парцелът, откъдето семейството на Бери си набавяло дървен материал за лодките, бил дълъг километър и половина. Не се знаеше дали бащата на Бери не е поверил Хоторн на грижите на роднини в случай на смърт. Хоторн много се разтревожи, когато чу тези думи. Архивите на Клиъркрийк обаче се намираха на хиляда и петстотин мили нагоре по реката.

— Объркана работа — отсече чиновникът накрая, потри носа си и размаза мастило над горната си устна. — Не мога да впиша този брак.

— Какво?! — извикаха в един глас уплашените Уит и Бери. — Защо да не можете?

— Имам си разпоредби, госпожице. Така осуетяваме кражби и мошеничества в случай на опит за измама в брака. Някои са пробвали и точно затова са въведени правилата.

— Аз не съм избягала! — сопна се възмутено Бери. — Аз съм капитан на лодка! И водя вуйчо си!

— Да, но Уайтсмит може да предяви претенции към собствеността ти, а останалите ти роднини може и да не са съгласни. Ами ако къщата на хълма е оставена в наследство на малкия, нали той е единственият жив син на баща ви? На него също му се пада дял, но е още малък и не може да го получи. Подобни неразбории са довеждали до скандали, дори до убийства, когато е ставало въпрос и за по-незначителна собственост, отколкото вашата в Олеана!

— В Греймаут може и да е така, но при нас не е! — извика Бери, а разтревоженият Бо се почеса по брадичката.

— Ще почакате и ще се венчаете, когато се върнете в Клиъркрийк, госпожице — отсече Бейкърбън.

— Ще мине поне половин година, докато се приберем! — обади се обърканият Уит. — Искаме да се оженим сега!

— И Фаун направи торта и наготви, всичко, както си му е редът! — добави Хоторн. — Даже ме накара да се изкъпя!

— Сигурно подобен проблем е възниквал и преди — намеси се Даг, за да спре надигналите се недоволни гласове. — Все пак през този град непрекъснато минават непознати, за да търгуват. Не може ли да не споменавате нищо за собствеността и да оставите писаря в Клиъркрийк да се занимава с този въпрос?

— Ама и аз какъв съм глупак! Трябваше да си държа устата затворена — измърмори Бо. — Извинявай, Бери.

Тревогата на групата се надигаше, обгръщаше Даг като задушлива миазма и той се заслони, доколкото можа.

— Точно затова са измислени брачните регистрации — за да разрешават критични въпроси! — обясни писарят. — Не очаквам един Езерняк да прояви разбиране — добави той начумерено. — Вие не си ли разменяхте жените? Нещо като момичетата, дето предлагат услугите си по лодките, само дето са с големи ножове и не са чак толкова дружелюбни.

Даг се напрегна, но реши да се престори, че не е чул, въпреки че разгневеният Ремо се размърда нервно, а Бар изви пясъчнорусите си вежди.

Писарят изпъна гръб, прочисти гърло, опря ръка на ръба на масата и заяви:

— Всъщност понякога има изключения. — Уит изгъргори обнадеждено. — Младоженецът оставя при градския писар гаранция, която покрива стойността на имота, или договорен процент от нея. Когато донесе нужните документи или някой свидетел потвърди думите му, си получава парите, като се приспадне съответната такса. Ако се окаже измамник, роднините на съпругата прибират сумата като компенсация за нанесените щети.

— Какво са щети? — попита любопитният Хоторн, но Бо го стисна за рамото и малкият млъкна.

Уит сбърчи нос.

— За колко пари става дума?

— Колкото струва къщата на хълма.

— Нямам толкова пари!

Писарят сви безпомощно рамене.

— Можем да продадем „Завръщане“ — рече колебливо Бери, — но тя няма да покрие имота в Клиъркрийк дори наполовина. Освен това тези пари ни трябват, за да изкараме до догодина.

Ремо погледна Бар и предложи:

— Ние с Бар… аз още не съм похарчил своя дял от пещерата. Мога да ви го дам.

Бар преглътна и добави:

— И аз моя.

Уит, Бо и Бери започнаха разпалено да обясняват на Бейкърбън недостатъците на подобно правило, но писарят дори не трепна.

Фаун се притисна до Даг и зашепна:

— Даг, това е лудост! В Греймаут нямат право да искат нито парите на Уит, нито такса. Не са се трудили като него, за да ги изкарат. Не е възможно документите за брака да струват толкова много! Той ни лъже? Сигурно ни мисли за селяни, които лесно може да ограби.