Лоис Бюджолд - Хоризонти

Фаун беше толкова заета с подготовката на празненството, че беше забравила да си намисли желание. Видя как Уит и Бери се усмихват един на друг и си помисли дали да не им пожелае много щастие, но пък желанието трябваше да си е лично за нея. Свещите бяха в нейна чест.

Пое си дълбоко дъх и си каза: „Искам у дома“.

Не че й бе мъчно за фермата на родителите й в Уест Блу, защото последното й желание беше да се прибере там. Животът на лодката беше вълнуващ, неповторим, но „Завръщане“ приличаше на грубо скована барака, а и пътешествието идваше към края си. Фаун искаше истински дом, построен на твърда земя, нейна и на Даг. Искаше да си има истинска печка. „Искам си бъдещето.“ Искаше тези хора да са част от него — вдигна очи и ги огледа — Даг, Уит и Бери, Ремо и Бар, Хоторн и Бо, дори Ход, готов да изръкопляска, когато тя духне свещите. Проряза я остра болка, когато си каза, че иска и нови лица, децата, които двамата с Даг все още нямаха. „Искам всички да се приберем живи и здрави у дома. Където и да се окаже, че е истинският ни дом.“ Пое си дълбоко дъх, затвори очи и духна пламъчетата. Когато всички изръкопляскаха, отвори очи и се усмихна.

След тортата идваше ред на подаръците, както за рождения ден, така и за сватбата. Даровете за младоженците обикновено бяха практични, за да са от полза в дома на младата двойка — или пък шатрата, ако бяха Езерняци, но идеята беше една и съща, каза си Фаун. Само че на Уит и Бери им предстоеше дълъг път до спорната къща в Клиъркрийк. Затова подаръците им трябваше да са малки, за да могат да ги пренесат. Бар беше намерил, незнайно откъде, нови обувки от червеникавокафява алигаторска кожа за Бери и Фаун, които дори им бяха по мярка — хитрият младеж бе занесъл на пазара по една тяхна стара обувка. Хоторн и Ход гордо подадоха на Фаун семейна книга, подвързана на същото място, откъдето Уит беше купил своята, но значително по-малка, за да може да се побере в дисагите и да не надвиши бюджета им.

Фаун подари на младоженците долни гащи, тъй като бе открила чудесен памучен плат на пазара, при това значително по-евтин, отколкото в Олеана. Стори й се толкова хубав, че й стана жал да го подмине. Правите шевове и простичките върви не й създадоха никакви проблеми, а и тя бе шила гащи за Уит и преди — леля Нати я бе научила да шие много отдавна. Уши и за сирака Ход, който избърса една сълза с ръкава на ризата си и веднага се скри в един от тъмните ъгли на каютата, за да си ги обуе. Тъй като се чувстваше неловко, не посмя да се похвали, но повика Уит да ги види, преди отново да си обуе панталоните. Уит имаше странно изражение, когато се върна, и приглади замислено своите, преди да ги сгъне грижливо, нещо напълно нетипично за него, тъй като досега беше приемал работата на Фаун за даденост.

Уит и Ремо се измъкнаха навън. Фаун и Бери останаха да седят, а другите се заеха да вдигнат масата. От всички подаръци този ден Фаун най-много ценеше новата си сестра. Бери също бе расла без сестри — а скоро след раждането на Хоторн беше останала и без майка — и не бе могла да разчита на женска компания както Фаун на майка си и леля Нати. Разказа на Фаун, че когато била още малка, разни братовчедки въртели къщата в Клиъркрийк. Но една година, когато дошло време да пуснат лодката на вода, нямало кой да дойде, затова татко Клиъркрийк взел и трите деца на половингодишно пътуване. За удивление на целия род нито едно от децата не паднало през борда и не се удавило, така че той започнал да ги води със себе си всяка година. На Фаун този живот й се стори интересен и разнообразен, но пък на товарните лодки рядко се намирала женска компания, както каза Бери. Фаун подозираше, че за Бери тя е най-ценният й подарък от Уит.

По палубата се чу трополене и всички се изсипаха навън. Уит държеше юздите на дребна петниста кобила, а зад него се подсмихваше Ремо, доволен, че са успели да опазят тайната. Жребецът на Даг, Копърхед, който съжителстваше с козата Дейзи, наостри ревниво уши, но Даг начаса го успокои. Фаун ахна, когато Уит й подаде юздите.

— Заповядай — ухили се той. — Това е за компенсация, че остави твоята в Уест Блу. Бери ти купи седлото и юздата, а дисагите са от Ремо. — Такъмите бяха втора ръка, но личеше, че са добре поддържани и че някой ги е почистил. — Обаче ако знаех какви са цените на конете в Греймаут, щях да доведа Уорп и Уефт, за да ги продам тук!

— Уит! Ремо! Боже…

— Всичко е наред — продадох стъклата за умопомрачителна сума — призна Уит и се измъкна смутен от прегръдката й. — Бери беше права, когато ме накара да ги задържа чак дотук. — И се усмихна на съпругата си — негов капитан, — а тя кимна доволно.