Лоис Бюджолд - Хоризонти

Ремо също я погледна недоверчиво.

— Работата е там — продължи Даг, — че абсолютно никой не се опитва да работи със същността на фермерите. Само от време на време ги лекуват, и то когато им дожалее, така че да няма омайване, нито пък нежелано… — той прочисти гърлото си — убеждаване. Най-силните създатели рядко излизат от лагерите си, а патрулните не се заемат със сложна и отговорна намеса в същността.

— Ако проявиш истински талант на създател — обясни Бар, — не те изпращат като патрулен. Как си се промъкнал между капките, Даг?

— Бях… труден младеж. — Даг се почеса по главата, намръщи се, но не обясни нищо повече, въпреки че осем души очакваха разказа му с нетърпение. — Не знам какво не се прави, защото е невъзможно или защото никой не е опитвал досега. Може да е пробвано, но да е пазено в тайна, или пък знанието да е открито, а по-късно отново да е изгубено.

— Това обаче не обяснява защо си решил да подариш на сестра ми орех за рождения й ден — обади се Уит.

— Мислех, че може да го сложи на връвчица и да го носи като накит.

— Би могла. Също както ти носеше онази глупава сламена шапка, дето ти я направи.

— Беше много практична — опита се да я защити Даг.

— И за какво се използва орехът?

Даг въздъхна.

— За нищо. Искаше ми се да направя нещо, което да защитава същността й.

— От какво? — попита Фаун.

Даг си пое дъх.

— От всичко. От хора като Крейн.

Фаун се въздържа да изтъкне, че ренегатът я бе заплашил с най-обикновен нож, а не с магия. „Какви объркани мисли се въртят в главата ти, съпруже?“

— Може би някакъв щит, който да замъгли или да смекчи същността на фермерите, за да не въздействат така тежко върху същността на Езерняците — продължи Даг.

Направил го беше, за да не й се налага да ходи с напълно разголена същност пред Езерняците. Така присъствието й в Езерняшки лагер нямаше да притеснява никого.

— С други думи — заяви тихо Бери, — си намислил нещо, което да служи като тенджерите и тиганите на Бар, само дето при него не се получи.

Бар се намръщи и изломоти:

— Беше просто глупава шега. Вече се извиних.

По лицата на насядалите се появиха усмивки — всички помнеха вълненията в Пърл Рифъл, където Бар бе накарал група моряци да повярват, че могат да се защитят от магията на Езерняците, като си сложат метални „шлемове“. Тъй като на лодките не се намираха железни шлемове, но пък имаше тенджери, резултатът се оказа доста интересен, поне за известно време. Фаун си каза, че ако Бар попадне отново на тези хора, ще трябва да тича много бързо.

— Боже, Даг! — Очите на Уит блеснаха. — Ако искаш да измислиш нещо, което Езерняците да продават на фермерите, вече си готов. Омагьосваш орехите и можеш да ги пробутваш на каквато пожелаеш цена!

— Да бе — обади се Бо. — А на следващия ден, не по-късно, ще започнат да се продават и фалшиви. Това си е жива лудост. — Той се замисли. — Но пък човек може да направи страшен удар, ако прецени времето както трябва.

— Отсъстващи богове! — Даг избърса челото си с ръкав и в очите му заблестя страх. — Не бях помислил за това. Прав си. Просто исках да защитя Фаун. Създателите не биха… но ако… няма значение, просто няма значение. И без това няма да се получи.

— Даг — намеси се Фаун, — ако става въпрос за моята същност, не трябва ли да работиш с нея? Както когато подсили ръката ми?

— Да, но едва ли ще е съвсем същото. А и да продаваме защита на същността на фермерите е доста необичайно… — Усмихна се насила. — Трябва да се свърже с човека, който го носи. Все едно се прави по поръчка. Също както споделящите ножове са свързани със същността на донорите — обясни той на останалите, въздъхна нещастно и добави: — Само че засега успях единствено да направя орех, който не може да се счупи.

— Наистина ли? — попита Бери невярващо.

Хоторн, запален от обещанието за още Езерняшка магия, скочи, за да донесе чук и да пробва твърдението. По-късно, след като от камъните около огнището се разхвърчаха искри и Бар и Ремо също пробваха да счупят ореха, всички единодушно се съгласиха, че орехът не може да бъде счупен.

Уит се почеса по главата и погледна малкото почерняло топче.

— Напълно безполезен е. Сега дори не става за ядене!

— А бе не знам аз — обади се Бо, — но с него могат да се печелят басове. Подхвърляш на яките мъжаги, че не могат да го счупят, и пиячката ще потече като река.

И погледна многозначително Уит.

— Даг, ако не ти трябва, може ли да го взема? — попита младоженецът.