Лоис Бюджолд - Хоризонти

Изкачваха се двама по двама. Най-отпред се задъхваше вуйчото на Бери, Бо, опитен лодкар, единственият от семейството на младата капитан Бери от Клиъркрийк, изявил желание да тръгне с нея и да й помогне по време на дългото пътуване. До него сумтеше Ход, готов да подкрепи Бо, ако се наложи, ала Даг предположи, че тежкото дишане на стареца е просто за заблуда, защото Бо беше жилав човек, а раната на корема му беше почти заздравяла. Ход се беше превърнал в нещо повече от обикновен работник на лодката, след като преживяха заедно многобройни приключения. Малкото семейство на „Завръщане“ неусетно го осинови.

Единайсетгодишният брат на Бери Хоторн подскачаше зад тях, любимата му миеща мечка се беше настанила на рамото му и момчето и животното душеха въздуха с нескрито любопитство. Доста поспориха дали е прилично малкото мече да присъства на венчавката, ала животинчето пътуваше с тях от Олеана и през изминалите седмици се беше превърнало в талисман. Даг бе доволен, че никой не отвори дума за козата Дейзи, също вярна спътничка, а и много по-полезна от мечето. За времето, откакто се познаваха, ръкавите на Хоторн бяха окъсели и Езернякът беше убеден, че платът не се е свил от прането. Когато станеше по-висок от сестра си, Хоторн щеше да се превърне във впечатляващ младеж. Още три години, така му беше казал Даг, а Хоторн отвърна, че това било цяла вечност. Даг си припомни времето, когато и на него три години му се струваха цяла вечност.

Следваше булката, подкрепяна от Фаун. Тази сутрин съпругата му бе отделила много време, за да сплете обикновено вързаната на опашка права коса на Бери според обичая на Езерняците. Някъде на пазара в Удавената махала беше успяла да открие свежи зимни цветя, характерни за този климат, и ги бе вплела в косите на Бери заедно с бръшлян. Собствената й коса беше вързана на опашка, тъмните къдри бяха подчертани от алени цветя. Така и нямаше време да ушият нови дрехи за булката, затова пък вчера, след като Фаун и Ремо се върнаха на „Завръщане“ от пазар, младите жени изпраха всичко. Макар и поизносени, дрехите на малката група бяха чисти и изкърпени.

Стигнаха до завой на стълбите и малката ръка на Фаун стисна пръстите на Бери, за да й даде кураж. Загрубелите от работа ръце на Бери бяха необичайно бледи. Даг беше виждал лицето й по време на развилнели се бури, в близост до опасни плитчини, в компанията на груби лодкари и търговци мошеници, бандити убийци, схватки с ножове и лична мъка, но винаги когато нагазваше в дълбоки води, както се изразяваха крайречните жители, тя успяваше да запази самообладание. „Ако някой се осмели да се присмее на нервността й преди сватбата… значи никога не се е женил“, каза си Даг.

Братът на Фаун, Уит, който вървеше до него, се беше хилил, когато сестра му и Даг изричаха клетвите си в Уест Блу преди половин година. Сега от усмивката му нямаше и следа. Устните на Даг обаче бяха доволно извити, защото Езернякът знаеше, че е дошъл моментът той да се посмее. Който и да погледнеше Фаун и Уит, веднага щеше да познае, че са брат и сестра. И двамата имаха еднакви тъмни къдрици и чиста гладка кожа и макар Уит да беше с цяла глава по-висок, отдалече личеше, че е от семейство Блуфийлд. Едва ли щеше да порасне повече, но от есента насам раменете му бяха станали по-широки и вече изпитваха здравината на ризата. Макар да не беше изгубил чувството си за хумор, което понякога дразнеше околните, очите му бяха станали по-сериозни и умислени. Напоследък Даг все по-често забелязваше, че младежът преглъща острите хапливи забележки. И той се беше променил, откакто тръгнаха от Уест Блу.

Дали обаче беше достатъчно пораснал за сватбения си ден? Едва ли. Но пък малцина са готови за този ден. Опитът също имаше значение, поне така мислеше Даг. „Едва ли някога ще я предаде.“ Усмихна се на… шурея си, както казваха фермерите, или на брат си, по Езерняшки, и си каза, че Уит напълно е заслужил и двете наименования. Младежът изпъна рамене и се насили да му се усмихне.

Зад тях дългокраките Ремо и Бар прекрачваха през стъпало и дори две. И двамата щяха да се смаят, ако им кажеше, че вече ги смята за част от необичайното си семейство, съставено от фермери и Езерняци. Със сигурност щяха да предпочетат да се нарекат патрулни. Макар двамата да бяха в наистина трудно положение, Даг искрено се радваше, че са част от малката им група. Един Езерняк сред фермерите бе необикновена гледка, но трима бяха… начало, можеше и така да се каже.