Линда Хауърд - Търси се съпруга

Чиста, старомодна сласт, това бе всичко. Не можеше да е нищо друго, особено от пръв поглед. Обзе я паника при самата мисъл, че би могло да е нещо друго. Просто сласт.

Той не бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, защото Ню Йорк беше пълен с страхотни мъже, но това нямаше никакво значение. Единственото, което имаше значение, наречи го примитивни инстинкти, химия, електричество или биология, той беше неустоим. Този мъж излъчваше сексапил. Всяко негово движение бе наситено с чувственост и мъжественост, които веднага събуждаха образа на потни тела и измачкани чаршафи в съзнанието й. По дяволите, защо му е на такъв мъж да си търси жена чрез обява?

Беше висок поне метър осемдесет и пет с яки мускули, излъчващи силата на мъж, който върши тежък физически труд. Кожата му бе загоряла, а косата, поне доколкото можеше да види изпод шапката, бе много тъмна, почти черна; с ъгловата брадичка, съвършено очертани устни и трапчинки от двете страни. Не се беше нагласил специално за срещата си с нея, а носеше бяла риза с навити ръкави, овехтели джинси и протрити каубойски ботуши. Маделин бе съсредоточила цялото си внимание върху детайлите, докато се опитваше с цялата си воля да се съвземе от шока, връхлетял я без предупреждение.

Дори и най-смелите и фантазии не я бяха подготвили за подобно нещо? Как трябваше да постъпи една жена, когато срещнеше мъжа, който разпалва най-скритите й страсти? Първата й мисъл бе да побегне с всички сили, за да спаси живота си, но въпреки това не бе в състояние да помръдне от мястото си.

Първата мисъл на Рийс пък бе, че с удоволствие би я завел в леглото си, но няма начин да я избере за своя съпруга.

Тя бе точно това, от което той се опасяваше най-много — елегантна, изтънчена градска дама, която няма никаква представа от живота в ранчото. И това бе очевидно от върха на копринено-русата й глава до скъпите обувки.

Бе облечена в бяло, не най-практичният цвят за дълъг път, но дрехите й бяха безупречни, без нито една гънка. Полата й бе тясна и свършваше точно над коленете, откъдето разкриваше възхитителни крака. Рийс усети, че стомахът му се свива, само от един поглед към тях. С огромно усилие вдигна погледа си нагоре и остана изумен от очите й.

Под широкото сако носеше вталена синя блуза, която би трябвало да променя цвета на очите й, но не успяваше. Те бяха сиви, чисто сиви, без никакъв нюанс на синьо. Нежни очи, които в този момент бяха разширено от… Учудване? Не беше сигурен за изражението й, но едва след няколко минути си даде сметка, че тя етои неподвижно, пребледняла и бе изпуснала куфара си.

Той направи крачка напред и се възползва от възможността да я докосне. Обгърна хладната й, дребна ръка с неговата.

— Добре ли сте, госпожице Патерсън?

Маделин едва не потрепери при допира му, толкова мощно реагира тялото й. Как бе възможно един съвсем безобиден жест да провокира подобна буря? Близостта му я заля с топлината и аромата на неговото тяло и единственото, което й се прииска, бе да се извърне и да зарови глава във врата му. Усети как я обзема паника. Трябваше да избяга от тук, от него. Това не влизаше в сделката. Вместо това, тя събра последните остатъци от самоконтрола си и протегна ръка.

— Приятно ми е, господин Дънкан.

В гласа й долови дрезгавина, която страшно му допадна. Обгърна дланта й и веднага забеляза, че не носи никакви бижута с изключение на златните обеци във формата на халки. Не обичаше жени, които са се накичили с пръстени, особеното когато ръцете им са толкова нежни като нейната. Докато държеше дланта й, още веднъж попита:

— Добре ли сте?

Маделин премигна, бавно спускане и вдигане на клепачите, което прикриваше изгарящите я емоции.

— Да, благодаря — бе единственото, което отвърна, без да се опитва да намери извинение за поведението си. Какво би могла да отговори? Че внезапно е била залята от неустоима страст към него? Това си бе самата истина, но не би могла да я изрече на глас. Знаеше, че трябва да се държи чаровно, за да облекчи неминуемото притеснение при подобна среща, но просто не успяваше да намери начин. Не бе в състояние дори да помръдне от мястото си.

Стояха, вперили поглед един в друг като бандити в улична стрелба, напълно нехаещи за тълпите от хора около техния малък, неподвижен остров. Той я наблюдаваше изпод клепачи, без да бърза, но и без да издава мислите си. Маделин стоеше неподвижно, излъчваща женственост, безпогрешно забеляза погледа му, докато той я огледа отгоре до долу, макар че очите му не издадоха нито възторг, нито неодобрение. Мислите му бяха забранена територия, а изражението на лицето му издаваше истински мъж.