Линда Хауърд - Търси се съпруга

Флорис я изгледа от главата до петите, кимна и за първи път на киселата й физиономия се появи задоволство.

— Обичам, когато мъжете си получават заслуженото — измърмори тя и се обърна към кухнята. След това спря и отново погледна Маделин. — Имаш ли опит с приготвяне на дребни поръчки?

— Не. Имаш ли нужда от готвач?

— Нямаше да те питам, ако не беше така. Сега сама и готвя, и сервирам. Този нещастник Лънди побесня, когато му заявих, че яйцата му са като гумени и миналата седмица напусна.

Маделин обмисли предложението и реши, че й допада.

— Мога да приемам поръчките.

— Правила ли си го преди?

— Не, но през последните девет месеца се грижех за Рийс.

Флорис изръмжа.

— Предполагам, че това те прави достатъчно квалифицирана. Не ми изглежда на мъж, който лесно може да бъде задоволен. А добре ли си със здравето? Не искам по цяла ден да стоиш права, ако има някаква опасност за бебето.

— В идеално състояние съм. Вчера бяха на преглед при доктор.

— Тогава работата е твоя. Ела да ти покажа стаята. Не е кой знае какво, но поне е топла през зимата.

Стаята се оказа чиста и уютна, и с това се изчерпваха качествата й, но Маделин нямаше други претенции. Имаше единично легло, диван, малка масичка с два стола и миниатюрна баня с пукнати плочки. Флорис пусна отоплението, така че помещението да се стопли и се върна в кухнята, докато Маделин пренесе куфарите си. След като подреди дрехите си в гардероба, тя слезе долу, завърза престилката си и се зае със задълженията на сервитьорка.

Тази вечер Рийс се прибра капнал от умора. Кравите всеки момент щяха да започнат да раждат малки и тогава щеше да има още повече работа, особено ако се зададе студена вълна.

Когато забеляза, че колата я няма и къщата е тъмна, Рийс се почувства сякаш някой го изрита в гърдите и изкара въздуха от тялото му. Впери поглед в тъмните прозорци с парализираща смесица от болка и гняв. Не бе очаквал, че тя ще избяга. Дълбоко в себе си вярваше, че Маделин ще остане и ще се бори с всички сили, както винаги досега. Вместо това, тя го бе напуснала и сега той затвори очи от болка при мисълта, че тя се бе оказала точно онова, от което най-много се бе боял — вятърничава жена, която нямаше сили да устои на трудностите. Жена, която в такъв момент, ще предпочете да избяга в модния си живот с луксозни дрехи.

Освен това бе взела и неговото дете.

Това предателство бе десет пъти по-лошо от всичко, причинено му от Ейприл. Той бе започнал да има доверие в Маделин и да прави планове за съвместното им бъдеще за години напред, а не само няколко месеца. Тя бе лежала в прегръдките му и с желание му позволи да й направи бебе; за близо година живееше с него, готвеше му, переше го, смееше се, закачаше се и работеше до него, заспиваше в ръцете му.

След което му заби нож в гърба. А той преживяваше този кошмар за втори път.

Бавно, влачейки крака, Рийс обиколи къщата. От кухнята не се носеха топли, ароматни ухания и не се чуваше никакъв звук, освен жуженето на радиатора и равномерното тиктакане на часовника. Въпреки всички, Рийс хранеше отчаяната надежда, че просто й се е наложило да отиде до някъде и му е оставил бележка. Претърси всички стаи, но никъде не намери такава. Влезе в нейната спалня и откри, че чекмеджетата са празни, а в банята нямаше и следа от вещите й. Рийс все още се опитваше да свикне сутрин да не вижда дрехите й до своите; сега мисълта, че изобщо няма да ги види в дома си му се стори смазваща.

Сякаш за да посипе още сол в раната си, той се отправи към другата спалня, където тя държеше нюйоркските си костюми. Като че имаше нужда да провери всичко, за да се убеди, че тя си е тръгнала. И тогава, като ранено и уплашено животно, което търси половинката си, щеше да седне и с жален вой да известни на света за своята загуба и болка.

Но когато отвори гардероба, завари редиците копринени блузи, окачени на закачалки със сатенено покритие и опаковани в найлонови пликове, шикозните костюми, скъпите пижами, официалните обувки на високи токчета в най-различни цветове. Разнесе се слаб аромат на парфюма й, а Рийс, облян в пот, не можеше да откъсне поглед от тях.

Бързо слезе на долния етаж. Книгите й си стояха по местата, а и стерео-уредбата й още бе тук. Маделин бе оставила голяма част от вещите си, което значеше, че рано или късно ще се върне. Вероятно щеше да дойде през деня, когато той би трябвало да е навън, за да събере останалата част от багажа си и да си тръгне, без повече да се видят.