Линда Хауърд - Търси се съпруга

Той отвори чекмеджето, точно когато тя влезе в спалнята. Маделин не беше скрила документите, затова сега също бяха най-отгоре. Рийс ги взе, прелисти ги и погледна сумата и датата.

— Как успя да го уредиш? — попита той, без да вдига поглед към нея.

— Миналата седмица, след като ми каза какво е състоянието на ипотеката, отидох до Билингс. Банките не се интересуват кой изплаща дълга, стига да получат парите, а освен това аз съм ти съпруга, така че нямаше проблеми.

— И смяташ ли, че като ме поставиш пред свършен факт, ще променя решението си?

Маделин се молеше той да престане да й говори с този тих глас. Когато Рийс се ядосаше, той викаше яростно и тя знаеше как да се справи с него. Това обаче бе нещо съвсем ново.

Той повдигна глава и Маделин потрепери. Очите му бяха като зелени, ледени кристали.

— Отговори ми.

Тя стоеше напълно неподвижно.

— Не, не смятах, че нещо може да промени решението ти, затова го направих тайно от теб.

— Права си била. Нищо не може да промени решението ми. По-скоро ще те видя в ада, отколкото да получиш и част от ранчото.

— Не искам да получа нищо от ранчото. Никога не съм го искала.

— Не мога да отрека, че невероятно изигра ролята си, Мади. Никога не се оплакваше, правеше се на идеалната съпруга. Стигна дотам, че дори се престори на влюбена в мен.

— Но аз наистина те обичам. — Маделин направи крачка напред и протегна ръце. — Чуй ме…

Изведнъж гневът му избухна и той запрати документите на пода.

— Това е мнението ми за твоята „любов“ — през стиснати зъби процеди той. — Ако си смятала, че да направиш нещо с ясното съзнание, че аз няма да го приема, е израз на любов, значи изобщо нямаш представа какво значи да обичаш някого.

— Не исках да изгубиш ранчото…

— И затова просто се погрижи сама. Всеки бракоразводен съд сега ще те приеме за съсобственик. Ще решат, че аз съм те накарал да вложиш наследството си и предбрачният договор няма да има никаква стойност. По дяволите, та защо трябва да получиш по-малко от Ейприл? Вярно, че не е печелившо ранчо, но пък земята струва дяволски много.

— Аз не искам да се развеждам, дори не съм помисляла за това — отчаяно изрече тя. — Исках ранчото да остане твое. Така поне имаш възможност да го възстановиш, ако просто приемеш.

— Да, защото ако му се качи цената, и ти ще получиш повече — саркастично отвърна той.

— За последен път ти казвам — не искам да се развеждам с теб.

Рийс се пресегна и с отвратително закачлив жест я ощипа по брадичката.

— Може обаче и да се сдобиеш с такъв, защото аз със сигурност не искам съпруга, която е способна да ми забие нож в гърба. И без това се колебаех и трябваше да послушам интуицията си, само че бях загорял като шестнайсет годишен младеж след първия му път на задната седалка. Ейприл беше кучка, но ти си още по-голяма, Мади, защото се преструваше, че точно това искаш и тук ти харесва. След което заби острието между ребрата ми толкова нежно, че дори сам не го видях.

— Наистина това искам.

Мадедин бе пребледняла, а очите й потъмняха.

— Е, ти обаче не си това, което аз искам. Ставаш за леглото, но не притежаваш качествата да бъдеш съпруга в ранчо — жестоко отвърна той.

— Рийс Дънкан, ако се опитваш да ме предизвикаш и да си тръгна, добре се справяш — с треперещ глас го предупреди Маделин.

Той повдигна вежди и с ледено любезен тон попита:

— Къде искаш да отидеш? С удоволствие ще те закарам.

— Ако слезеш от планината на гордостта си, ще видиш колко грешиш. Не искам да ти взема ранчото! Искам да живея и да отгледам децата ни тук. Ти и аз не сме единствените, замесени в проблема. Аз нося твоето бебе, а това е неговото наследство.

Погледът му изведнъж се промени, когато тя спомена бебето, и той плъзна очи по крехкото й тяло.

— Като се замисля, никъде няма да ходиш. Ще останеш тук, докато бебето се роди. А след това и пет пари не давам къде ще вървиш, но моето дете ще остане при мен.

Изведнъж я изпълни студенина, която измести обидата и гнева, натрупвани след всяка негова дума. Разбирането й стигна предела си. Съчувствието вече се изчерпа. Той не я обичаше и не вярваше в нейната любов — тогава що за брак бе техният? Съставен от огледала, лунна светлина и крепен от секса. Тя го погледна с невиждащ поглед. По-късно щеше да се появи болката, но не и сега. Съвсем бавно Маделин изрече:

— Когато се успокоиш, ще съжаляваш за тези думи.

— Единственото, за което съжалявам, е че се ожених за теб.

Рийс взе чантата й и я отвори.