Линда Хауърд - Търси се съпруга

С равен тон Рийс каза:

— Донеси ми чаша кафе, — след което се настани в едно от сепаретата.

Тя веднага изпълни поръчката му и сервира кафе и чаша вода. След това с безлична усмивка, която не стигна до очите й, попита:

— Нещо друго? — докато се извръщаше към бара.

Рийс рязко протегна ръка и сграби китката й, така че я спря на място. Усети крехкостта й под пръстите си и се шокира колко по-слаба физически от него бе Маделин, а въпреки това никога не трепна пред него. Дори нощем в леглото, когато обгръщаше бедрата й и страстно проникваше в нея, тя обгръщаше тялото му с крака и му се отдаваше изцяло. Мади не беше жена, която би избягала, освен ако това не бе част от обмислен план. Но ако това беше така, защо сега живееше тук? Защо не бе отлетяла директно за Ню Йорк, където той не би могъл да я открие?

— Седни — с опасно тих глас й нареди той.

— Имам работа.

— Казах ти да седнеш — повтори той и я издърпа, така че тя се отпусна до него. Все още го наблюдаваше с онези хладни, безразлични очи.

— Какво правиш тук? — процеди той, без изобщо да обръща внимание на любопитните погледи от каубоите.

— Работя тук.

— Точно това те питам. Защо, по дяволите, работиш тук?

— За да се издържам. А ти какво очакваше да направя?

— Очаквах да останеш в ранчото, както ти и казах.

— Защо да седя някъде, където съм нежелана? Между другото, ако измислиш начин да си върнеш колата обратно, направи го. На мен не ми трябва.

С огромно усилие Рийс потисна гнева и нетърпението си. Може би тя точно това искаше — да го накара да изпусне нервите си на обществено място?

— Къде си отседнала? — попита той и гласът му издаде напрежението.

— На горния етаж.

— Събери си дрехите. Връщаш се с мен.

— Не.

— Какво каза?

— Казах „не“. НЕ. Двубуквена дума, която означава отказ.

Той разпери длани върху масата, за да се възпре да я раздруса хубаво или да я сграбчи в скута си и да я целуне безумно. Точно в момента не можеше да прецени кое е по-вероятно.

— Няма да се примиря с това, Мади. Качи се горе и си събери дрехите.

Въпреки усилията, не успя да запази гласа си нисък, така че сега двамата каубои открито ги зяпаха.

Тя се плъзна по седалката и се изправи отстрани, преди той да успее да я хване и сега Рийс си припомни, че когато поискаше, Мади можеше да се движи като вятъра.

— Кажи ми една причина, поради която да го направя? — изстреля тя, а ледът в очите й вече преминаваше към пламък.

— Защото носиш моето дете — изрева той и също се изправи.

— Ти си този, който заяви — цитирам, че изобщо не даваш и пет пари какво ще правя и че съжаляваш, задето си се оженил за мен — край на цитата. Аз и тогава носих твоето дете, така че нищо не се е променило.

— Промених решението си.

— Е, много жалко за теб. Също така, пак ти ми каза, че не съм онова, което си искал и не ставам за съпруга в ранчо. Това също е цитат.

Един от мъжете на бара прочисти гърлото си.

— На мен ми се струва, че притежавате всички качества, госпожице Мади.

Рийс се обърна към каубоя със свиреп поглед в очите и свити в юмруци длани.

— Да не би да искаш да си носиш зъбите в шепи? — с едва доловим глас попита той.

Мъжът очевидно продължаваше да има проблеми с гърлото си. Пак се прокашля и едва след това успя да проговори.

— Просто отбелязвам.

— Ами отбелязвай навън. Това е между мен и жена ми.

На Запад мъжът може да прави каквото си иска със своята собственост и другите никога не се бъркаха. Сега каубоят бръкна в джоба си, извади две банкноти и ги постави върху бара.

— Хайде да си вървим — подкани той приятеля си.

— Ти върви. — Другият мъж държеше вилицата, набодена с картофи и кетчуп. — Аз още не съм приключил с обяда. — Или със зрелището.

Флорис се появи на вратата на кухнята с кисела физиономия и голяма лъжица в ръце.

— Кой вдига тоя шум? — властно попита тя, след което забеляза Рийс. — А-а, ти ли си? — добави тя с тон, от който стана ясно, че присъствието му тук е толкова желано, колкото и ако чумата бе влязла в заведението.

— Дойдох да прибера Мади в дома ни — обясни той.

— Не виждам защо тя ще иска да идва с теб, като се има предвид милия ти нрав.

— Тя ми е съпруга.

— Нищо не й пречи да обслужва клиентите тук и да получава пари. — Флорис размаха лъжицата към него. — Ти какво можеш да й предложиш, освен онова нещо в гащите ти?

Рийс сви устни. Можеше да метне Маделин на рамо и да я занесе до вкъщи, но макар идеята да му се стори добра, той не искаше да я насилва физически. Първо, тя беше бременна, а и желанието му бе Мади да се върне, защото тя така е решила. Само с един поглед можеше да разбере, че тя няма да направи и една крачка към ранчото доброволно.