Линда Хауърд - Търси се съпруга

— Тялото ми може да е в Монтана, но духът ми е още в Ню Йорк. Лека нощ или добро утро, което си избираш.

Смеейки се, Маделин остави Кристин да заспи, след което самата тя си легна. Остана будна почти до зазоряване, с опънати до скъсване нерви.

Роклята, която си бе купила за сватбата, бе старомодна като модел, дълга почти до глезените, с бродирана дантела около подгъва и деколтето. Прибра косата си на кок, закачи си бял воал и обу бели обувки. Макар че церемонията щеше да е само в кметството, тя бе твърдо решена, да изглежда като истинска булка. Сега вече, когато денят най-сетне бе настъпил, тя се чувстваше необичайно спокойна и ръката й не потрепери, докато нанасяше грима си. Може би вече бе прекалено уморена за притеснения.

— Изглеждаш невероятно — възхити се Кристин, която също изглеждаше много добре в светло-синята рокля на фона на матовата й кожа. — Хладна, старомодна, крехка!

Маделин никога не бе използвала думата крехка за да опише себе си и сега невярващо погледна приятелката си.

— Не съм казала, че си крехка, казах само, че изглеждаш такава. И точно това се очаква от теб в деня на сватбата ти.

— Хрумват ти странни идеи. Чувала съм, че булката трябва да има нещо чуждо, нещо синьо, че трябва да сияе и така нататък, но никога не съм чувала, че трябва да изглежда крехка.

— Глупости. Най-лесно е да сияеш. Става с няколко мацвания с ружа. Много по-сложно е да усъвършенстваш крехък вид. Обзалагам се, че цяла нощ си тренирала.

Маделин въздъхна и се погледна в огледалото.

— Не мислих, че си личи.

— Спа ли изобщо?

— За около час.

— Личи си.

Когато Рийс почука на вратата, Маделин замръзна на мястото си. Сигурна беше, че е Рийс, а не Робърт. Сърцето й започна да бие все по-бързо, докато прекосяваше стаята, за да отвори.

Изпълни почти цялата рамка на вратата, Рийс я изгледа от глава до пети. Зад гърба си Маделин чу приятелката й да затаява дъх, но Рийс изобщо не я и погледна. Той не откъсваше очи от Маделин.

— Готова ли си?

— Да — тихо отвърна тя. — Багажът ми е събран.

— Ще сваля куфарите в колата.

Той бе облечен в катранен раиран костюм с безупречно чиста бяла риза. Маделин веднага забеляза, че и платът и изработката са скъпи и реши, че вероятно има този костюм от преди развода. Наистина изглеждаше смайващо в него. Погледна към Кристин, която още едва дишаше.

— Кристин, запознай се с Рийс Дънкан. Рийс, това е най-добрата ми приятелка, Кристин Ризото.

Рийс й се усмихна с половин уста и докосна ръба на шапката си.

— Приятно ми е, госпожице.

Тя все още го гледаше невярващо, но успя да отговори:

— И на мен, господин Дънкан.

Той взе двата куфара на Маделин, кимна към Кристин и излезе от стаята. Едва сега приятелката й си изпусна въздуха от дробовете.

— Той е толкова… мъжествен — задъхано проговори тя. — Сега вече те разбирам.

Маделин прекрасно разбираше какво изпитва Кристин и прокара пръсти по перлената огърлица. Нервността й отново се възвърна.

Бледите очи на Робърт излъчваха хлад, когато двамата се запознаха. Рийс обаче не изпита и грам притеснение от това. Държаха се учтиво един към друг. Маделин изобщо не бе и очаквала друго. И двамата бяха с достатъчно силни характери, за да си позволят бързо и лесно сприятеляване.

Чак след като напуснаха мотела, Маделин осъзна какво бе казал той и сега го погледна невярващо.

— Ти каза, че ще занесеш куфарите в колата. Но ти нямаш кола.

— Вече имам. Ще ти е нужна, когато съм излязъл с пикала. Не е нова, но може да се разчита на нея.

Тя остана зашеметена и в гърлото й заседна буца. Колата бе бял форд-комби, практична кола за живот в ранчо. Тя караше кола, докато учеше в колежа във Вирджиния, но след това, в Ню Йорк, изобщо не й бе нужна. Знаеше колко е притеснен финансово и затова жестът му бе два пъти по-трогателен. Ако се беше сетила по-рано, можеше и сама да си купи кола, но изобщо не й бе минало през ума.

Съдията ги чакаше в кабинета. Маделин отвори чантата си и извади пръстена, който бе купила за Рийс, след което сви дланта си в юмрук, сякаш за да го скрие. Съдията я забеляза и й се усмихна. Кристин взе чантата й и след секунди церемонията започна.

Ръцете й бяха ледено студени. Рийс обгърна едната й длан със своята и като усети, че тя цялата трепери, я прегърна през кръста. Повтори брачната клетва с дълбокия си, плътен глас. Маделин научи, че второто му име и Гидеон, нещо, което до този момент не знаеше, тъй като не й бе хрумнало да го попита. Когато дойде нейният ред, тя се изненада от равния си, спокоен глас. Той постави изчистена златна халка на пръстта й, след което съдията продължи церемонията, вече видял, че и Маделин се е приготвила. Рийс се сепна, че тя се е сетила за халка, която се оказа същата, като нейната. Никога досега не бе носил бижута. Сватбеният пръстен изглеждаше странно на ръката му, тънка златна ивица, която вече известяваше, че той е женен мъж.