Линда Хауърд - Търси се съпруга

Имаше случаи, мислено отбеляза Рийс, когато мързеливият поглед в очите й като че се изостряше и избистряше. Очевидно съществуваха теми, които бяха достатъчно сериозни за нея, та да я изкарат от обичайната мързелива развеселенност. Подейства му доста окуражително, че темата за децата им, макар и все още хипотетични, бе една от тях. Ако двамата с Ейприл имаха дете, тя щеше да настоява за права над него, само за да го нарани, а не защото наистина искаше детето. Ейприл никога не бе искала да има деца — нещо, за което сега Рийс й бе безкрайно благодарен. Маделин изглежда не просто искаше деца — тя бе готова да се бори за тях, дори преди да са се родили.

— Добре — обърна се той към адвоката. — Задраскайте тази клауза от договора. Ако се стигне до развод, тогава ще му мислим.

Маделин напусна кабинета, чувствайки се изцедена. До този момент не си бе дала сметка колко много горчивина таи в себе си Рийс. Той бе толкова твърдо решен никога повече да не допусне жена до себе си, че тя едва ли изобщо щеше да успее да го опознае. Мина й през ума, че вероятно се хвърля в бой за вече загубена кауза.

— Кога пристигат брат ти и приятелката ти? — рязко попита той.

Не му бе харесала новината, че ги е поканила. Сега вече Маделин разбираше защо. Ако на церемонията присъстваха приятели и роднини, цялото събитие щеше да изглежда като истинска сватба, не като бизнес договор. А той точно това желаеше — бизнес договор с регламентирано право да спи с партньора си.

— В деня преди сватбата. Няма да могат да останат след това, затова решихме да отидем на вечеря предната вечер. Ще дойдеш, нали?

— Няма да мога. Няма кой да прибере животните и да ми свърши работата. Дори и да реша да тръгна след като приключа в ранчото, пътят ми е поне три часа, така че няма никакъв смисъл.

Маделин се изчерви. Трябваше да се сети за дългия път и работата, която чака само него. Сега си даде сметка още колко й остава да научи за живота в ранчото.

— Съжалявам, трябваше да се сетя по-рано. Ще се обадя на Робърт…

Той я прекъсна.

— Няма смисъл да отлагаш уговорката, само защото аз няма да мога да присъствам. Излез с приятелите си и се позабавлявай. И без това като се оженим няма да ни се случва често да вечеряме навън.

Ако бе очаквал, че тя ще се ужаси от думите му, сега остана разочарован. Вече и сама бе стигнала до този извод и изобщо не й пукаше. Единствената й цел бе да му помогне да съживят ранчото; може би, когато бизнесът им потръгне, част от горчивината му ще изчезне. С удоволствие щеше да жертва вечерите в ресторанти в името на тази цел.

— Ако си сигурен…

— Щом го казах! — процеди той.

Маделин скръсти ръце на талията.

— Много ми се иска да разбера точно какъв ти е проблемът? Виждала съм мъже с проблеми с простата и жени с постоянен предменструален синдром, но и те не са били толкова сприхави, колкото си ти. Какво ти има?

— Ще ти кажа! — изръмжа той. — Опитвам се да спра цигарите. — След което гневно закрачи към пикапа, като я остави сама зад себе си.

Тя премигна, а на устните й бавно се появи усмивка. Маделин бързо се качи в пикапа.

— И сега какво? Имаш склонност към убийства или си раздразнителен като ранен бик?

— По малко и от двете — през зъби процеди той.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Очите му я гледаха напрегнато.

— Не е само заради цигарите. Иска ми се да си чисто гола и да обгърнеш кръста ми с бедрата си.

Маделин не искаше да му отказва. Харесваше го и знаеше, че той има нужда от нея, макар и само в сексуално отношение. От друга страна, не желаеше първия път да стане набързо в непозната мотелска стая, когато тя е напрегната от стреса, а той е изнервен от липсата на никотин. Съмняваше се, че нещата ще се променят до деня на сватбата, но се надяваше, че тогава поне ще е по-спокойна.

Той прочете отговора в очите й и изруга, като прокара ръка през врата си.

— Остават още само два проклети дни.

— И за двама ни. — Тя погледна през прозореца. — Признавам си, че се опитвам да го отложа. И че съм притеснена.

— Защо? Аз не съм грубиянин. Ако не съм в състояние да се контролирам първия път, ще го направя при втория. Няма да те нараня, Мади, и ще се постарая да ти доставя удоволствие.

— Зная — нежно отвърна тя. — Проблемът е, че за мен ти все още си непознат.

— Много жени си лягат с мъже, които току-що са срещнали в бара.

— Не и аз.

— Очевидно не си лягаш и с мъжа, за когото ще се омъжиш.

— Това изобщо не беше честно — погледна го ядосано Маделин — и много добре го знаеш, защото ние не се женим при нормални обстоятелства. Ако смяташ през цялото време да ми говориш троснато и да ме пришпорваш, може би е по-добре да не се виждаме преди сватбата.