Линда Хауърд - Търси се съпруга

Рийс не я целуна, когато я посрещна на летището и тя остана доволна. Маделин бе уморена, изнервена, обзета от съмнения и колебания. Помнеше изражението на лицето му, докато я целуваше предния път, а сега изобщо не бе подготвена за това. И все пак, сърцето й учести ритъма си, щом го видя, сякаш за да я увери отново, че постъпва правилно.

Планираше да отседне в мотел в Билингс през останалите пет дни до сватбата; Рийс изръмжа недоволно, когато тя му съобщи намеренията си.

— Няма смисъл да плащаш за мотел, когато можеш да живееш в ранчото.

— Напротив, има. Първо, повечето от дрехите ми са напълно неподходящи за времето тук. Трябва да си купя нови джинси, ботуши, всичко останало. Защо пак да идвам, като така или иначе сега съм тук? Освен това, не искам да оставам насаме с теб и ти прекрасно знаеш защо.

Той обгърна талията с ръце и я притисна към себе си. Зелените му очи я гледаха напрегнато.

— Защото ще те пожелая, веднага щом останем само двамата в къщата.

Тя бавно преглътна и постави нежните си ръце върху гърдите му. Можеше да усети ударите на сърцето му под дланите си, мощният ритъм, който й подсказваше силата на желанието му.

— Да, а аз не се чувствам готова да започна тази част от връзката ни още сега. Уморена съм, напрегната, освен това още не се познаваме достатъчно добре…

— Ние се женим след пет дни! И тогава няма да се познаваме достатъчно добре, скъпа, но нямам намерение да прекарам първата си брачна нощ сам заради това!

— Няма да си сам — промълви тя.

— Значи за да те имам в леглото си, първо трябва да ти сложа халка на ръката? — Тонът му ставаше все по-рязък.

Ядосваше се, а не това целеше Маделин; очакваше просто да я разбере. Затова спокойно обясни:

— Не става въпрос за това. Ако оставаха още два месеца, или дори още един, до сватбата, разбира се, че щяхме… Щяхме да правим любов преди церемонията. Сега те моля просто да ми дадеш още малко време да си почина и да се съвзема.

Той впери поглед в лицето й. Забеляза, че кожата й е необичайно бледа, а под очите й се виждаха сенки. Тя бе отпуснала тялото си и се подпираше изцяло на неговото. Въпреки силното си желание към нея, Рийс трябваше да признае, че тя наистина изглежда преуморена. Само за една седмица изцяло бе променила живота си, а емоционалното напрежение бе не по-малко от физическото.

— Тогава си почини — дрезгаво отговори той. — Спи и събирай сили, защото ще ти трябват. Аз мога да изчакам още пет дни, — но само толкова!

Въпреки опитите й да си почине, обаче, емоционалното напрежение й дойде в повече. Все пак след пет дни се омъжваше; позволено й бе да е напрегната.

Подписването на предбрачен договор в кабинета на адвоката бе поредното стресиращо събитие. Рийс бе в лошо настроение, когато дойде да я вземе от мотела и реагираше остро на всяка нейна дума, поради което тя накрая реши да мълчи. Мислеше си, че това едва ли предвещаваше щастлив семеен живот.

Предбрачният договор бе лаконичен и написан на разбираем език. В случай на развод, двамата запазваха собствеността си от преди брака, а Маделин се отказваше от правото на издръжка под каквато и да е форма. Тя обаче се запъна на условието, че той получава попечителски права над децата, ако има такива.

— Не — категорично заяви тя. — Няма да се откажа от децата си.

Рийс се облегна в стола си и впери поглед в нея, който би разтопил и желязо.

— Няма да ти позволя да ми отнемеш децата.

— Успокойте се — намеси се адвокатът. — И двамата говорите, сякаш разводът неизбежно ще се случи, а ако наистина мислите така, моят съвет е изобщо да не се жените. Според статистиката, половината от браковете завършват с развод, но това още означава, че другата половина са щастливи. Може да си останете женени до края на живота, а и освен това, може да нямате деца.

Маделин изобщо не му обърна внимание. Тя не откъсваше поглед от Рийс.

— Нямам намерение да ти отнемам децата, но още по-малко съм готова да се откажа от тях. Според мен и двамата трябва да имаме попечителски права, защото децата се нуждаят от двама родители. Не ме карай аз да плащам заради онова, което Ейприл ти е причинила — предупреди го тя.

— Но ти ще искаш те да живеят при теб.

— Да, както и ти ще искаш да живеят при теб. Нищо няма да постигнем с приказки. Ако се стигне до развод, аз никога няма да се опитам да настроя децата ни срещу теб, нито да ги отведа далеч оттук, но това ще трябва да го приемеш на доверие, защото не възнамерявам да подпиша документ, че се отказвам от децата си.