Катрин Каултър - Контесата

Той изглеждаше все така висок и едър в черните си вечерни дрехи. Струваше ми се дори още по-едър, отколкото като го бях видяла преди три месеца. Усещах колко е опасен, чувствах студения самоконтрол на свикналия да му се подчиняват мъж. Според мен обаче беше прекалено млад, за да притежава такъв самоконтрол. Лицето му беше все още мургаво от годините, прекарани във военните лагери и благодарение на испанската кръв на майка му. Косата му бе гарвановочерна, също като на Амилия. Очите му бяха толкова тъмни, че изглеждаха черни на меката светлина на свещите, а веждите му бяха гъсти и леко извити.

— Как се оженихте?

Като чух студения глас на Джон, толкова официален и индиферентен, ми се прииска да изкарам с удари грубостта от него, но Лорънс отвърна невъзмутимо:

— Епископ Костейн, който ми е приятел, и освен това познаваше и баща ти, Джон, бе щастлив да изпълни церемонията.

Аз, разбира се, не успях да се въздържа. Погледнах младия мъж право в очите и заявих:

— Да не би да мислиш, че всичко е само измама. Някаква шарада 2 2 Игра на отгатване — Б.пр. , с която чичо ти смята да ви забавлява?

Джон се облегна на стола, стиснал винената чаша между тънките си пръсти.

— Чувал съм случаи, когато мъже водят настоящите си любовници у дома и ги представят като своите нови съпруги. Естествено, подобна измама не може да се поддържа дълго.

— Наистина не си представям как можеш да заблуждаваш дълго някого с такова нещо — обади се Лорънс. — Помня какви клюки се носеха за лорд Понтли, стар развратник от миналия век, който води пет невести в дома при семейството си, но винаги биваше разкрит доста бързо. При шестия опит роднините му отказаха да допуснат новата булка в къщата. Последва голяма кавга. — Лорънс се усмихна на всички ни. — Естествено, номер шест се оказа наистина съпруга; церемонията бе осъществена от местния викарий.

— Никога не съм чувала подобно нещо — рекох аз. — Да не би да си измисляте, сър? Нима някой мъж е причинил действително такова нещо на своето семейство? И то пет пъти? Защо някой от роднините му просто не го е застрелял?

— И аз мисля, че подобна възможност е наистина изкусителна, но лорд Понтли умря в леглото си от старост, а шестата съпруга, три пъти по-млада от него, го държа за ръката до последния момент, когато си отиде с умиротворено изражение на лицето.

— Интересно — намеси се Томас и аз си помислих, че дори гласът му е красив, изпълнен до такава степен с несъзнателен чар, че дори най-черният грешник би се изкусил да се разкае, — дали лорд Понтли не е открил нещо.

— Какво имаш предвид, Томас?

— Ами, след като е умрял от старост, а не от някоя лоша болест, тогава може би целият този набор от фалшиви съпруги му е помогнал да остане здрав. Може би това му е помогнало да запази жизнеността си, подобрило е възгледите му относно късмета му в този живот.

— Човек поне може да изгони фалшивата съпруга, когато се умори от нея — подхвърли Джон. — Това със сигурност може да увеличи значително задоволството му от живота.

Амилия го замери с намазаната си с масло кифличка, но той я подхвана сръчно във въздуха.

— Каква подигравка. Вземи си думите назад, Джон, на минутата, или ще измисля нещо ужасно, с което да те накажа.

Джон вдигна ръце и разпери пръсти.

— Смятай, че не съм го казвал, Амилия. Извинявам се, ако си разбрала неправилно думите ми.

— Просто нямаше как да не бъде разбрано правилно — обадих се аз. — Ако в момента държах кифличка в ръцете си, сигурно щях да се изкуша да я хвърля по теб, само дето бих предпочела да я изям.

Томас се засмя, прекрасен звън на човешки камбани, безкрайно очарователни за ухото. Нима нищо, което правеше този човек, не опъваше нервите?

— Трябва да признаеш, Амилия, че понякога жените са непостоянни и капризни. Може би дори по-често, а не само понякога.

Погледнах към чинията си и забелязах, че в нея се бе появила някаква кифличка. Вдигнах очи и видях как Брантли се връщаше на мястото си до вратата на трапезарията. Взех кифличката и му я показах, като се усмихнах до уши. Лицето му остана напълно безизразно. Какво ли мислеше за нас? Дали ми бе дал кифличката, за да я хвърля по Джон? Забавляваше ли се?

— Никога не съм срещала непостоянна жена в живота си — заяви Амилия. — А твоето извинение, Джон, звучи фалшиво като третото поред обещание на грешника да се поправи. Не, според мен непостоянните сте вие, мъжете.

— Причината лорд Понтли да живее толкова дълго — обади се Лорънс преди младата жена да бе хвърлила още една кифличка по племенника му, — е, че той беше толкова ужасен човек, че дори дяволът не го искаше. Но след като изминаха твърде много години, даже дяволът нямаше избор, освен да го вземе в дома си, където да се пържи в дяволската фурна.