Том Кланси - Оперативен център

— Ще излъчим някакво съобщение, така ли? — попита Хърбърт.

— Да. Ще се опитаме да предотвратим войната по телефона.

Ким Хван беше задрямал, когато Хонтак го докосна по рамото.

— Господин Хван?

Ким бавно отлепи клепачите си.

— Да? Какво има?

— Съжалявам, че ви будя, но господин Худ ви търси от Вашингтон по телефона.

Хонтак му подаде слушалката. Хван я пое с усилие, сложи я на възглавницата до главата си и се обърна към нея.

— Здравей, Пол — каза той със слаб глас.

— Ким, как се чувстваш?

— По-добре, отколкото ако бях умрял.

— Добре го каза. Ким, нямаме време, затова ще мина направо на въпроса. Разкрихме кой стои зад атентата — един южнокорейски офицер, но за мое най-голямо съжаления трябва да ти съобщя, че Грегъри Доналд е бил убит, докато се опитвал да залови един от помощниците му.

Хван се почувства, сякаш пак са забили нож в тялото му. Не можеше да диша, всичко вътре в него гореше.

— Съжалявам, но нямаше друг начин да ти го съобщя или поне да изчакам. Севернокорейците не вярват, че групата е действала самостоятелно, и са готови да поведат война. Разбираш ли?

— Да — задавено отвърна Хван.

— Прехванахме радиопредаване от Сеул О-майо. Можеш ли все още да влезеш във връзка с нея?

— Не знам.

— Виж, Ким, търсим човек, на когото севернокорейците имат доверие, за да им каже, че това не е официален акт на южнокорейското правителство. Разполагаме с честотата, която твоята шпионка е използвала, и смятаме, че можем да се свържем с нея. Ако е оставила радиостанцията си включена, ще й поговориш ли? Помоли я да се обади и да се опита да ги убеди.

— Добре — съгласи се Хван. От очите му се стичаха сълзи. Той махна с ръка на Хонтак да му помогне да се изправи. — Ще направя каквото мога.

— Браво. Задръж така, да проверя дали сме готови.

Докато чакаше, Хван се правеше, че не забелязва въпросителните погледи на Хонтак. Какви ужасни трагедии се бяха случили през този ден! И защо? Точно такива военни и политически машинации мразеше Грегъри Доналд.

„Словесността! — казваше той. — Това, че можем да говорим, и изкуството ни различават от животните. Използвай ги в най-пълна степен, Ким…“

Толкова е несправедливо. А най-лошото е, че човекът, към когото винаги се обръщаше за утеха, вече го няма.

— Ким?

Хван притисна слушалката до ухото си и се опита да се отърси от сънливостта, предизвикана от упойката.

— Тук съм, Пол.

— Ким, възникна проблем…

Един обезумял глас прекъсна Худ и надвика шума по линията.

— Заплашват да ме убият!

Ким веднага се изправи. Позна гласа на Ким Чон.

— Момиче, тук е Хван. Чуваш ли ме?

— Да!

— Кой те заплашва?

— Ония от хеликоптера… й двама на мотоциклети. Паркирала съм в планината… Виждам ги под себе си.

Хван забоде очи в Хонтак.

— Наши ли са?

— Не знам — оправда се Хонтак. — Директорът каза, че прекалено много организации са ангажирани с…

— Не ме интересува, ако ще и Господ да сте повикали. Върнете ги.

— Шефе…

— Хонтак, сядай на някой телефон и кажи на директора, че поемам пълната отговорност за госпожица Чон. Изпълнявай на секундата или още утре ще те прехвърля в американската група за радиоподслушване в Макмърдо.

Хонтак се поколеба — изглежда, преценяваше дали си струва да защити достойнството си с цената на преместване в Антарктида — и излезе.

— Уредих нещата, Ким — върна се на телефона Хван. — Къде се намираш?

— В планините на националния парк „Сорак-Сан“. Спрях на една площадка, където хеликоптерът не може да кацне.

— Добре. Ще отидеш при чичо ми Зон Пак в Янян. Той е рибар. Хората много-много не го обичат, но всички го познават. Ще му се обадя и той ще те заведе където поискаш. Господин Худ обясни ли ти за какво става въпрос?

— Да — за майор Ли.

— Можеш ли да ни помогнеш? Ще го направиш ли?

— Разбира се. Не затваряй, а аз ще се обадя в Пхенян.

— Би ли си сложила слушалките, за да чуваш господин Худ и мен, без те да разберат?

Ким се съгласи. Линията болницата — Оперативния център — „Сорак-Сан“ се сдоби с още един участник — капитан Ан Ил от „базата“ — севернокорейското главно разузнавателно управление в Пхенян, разположено в подземията на хотел „Хебансан“ на западния бряг на реката Тедон.

— База — каза Ким, — получих неопровержими доказателства, че група южнокорейски войници, а не — повтарям, — не правителството или военните в Сеул, са извършили днешния атентат и са се опитали да обгазят казармите. Майор Ли, офицерът с превръзката на окото, е основният организатор на цялата операция.