П. Удхаус - Гафовете на Арчи

Арчи се надигна безшумно в креслото, фактът, че стаята все още тънеше в мрак, показваше, че е в ход някакъв престъпен план. Очевидно на кръстопътя се готвеше някакво нечестиво дело. Той се взря в тъмнината и когато очите му привикнаха с нея, различи неясен силует, наведен над нещо, което се намираше на пода. До него долетя хрипливото дишане на силуета.

Арчи имаше много недостатъци, които му пречеха да бъде наречен идеален човек, но липсата на смелост не беше между тях. Неговият в известна степен недоразвит интелект караше понякога висшестоящите офицери по време на войната да благодарят на Бога, че Великобритания има флота, но дори тези строги критици не бяха открили повод за оплакване от начина, по който той се хвърляше в атака. Някои от нас са мислители, други — хора на действието. Арчи спадаше към втората категория и докато някой по-мъдър човек все още щеше да съставя план за бойни действия, той вече беше изхвръкнал от креслото и се носеше по посока на тила на неканения гост. Злодеят се стовари на пода под него със свистящия звук на спукан ковашки мях, а Арчи, като възседна гърба му, притисна лицето на натрапника към килима и зачака развоя на събитията.

След като измина половин минута, стана ясно, че контраатака няма да има. По всичко личеше, че светкавичната бързина на нападението беше лишила грабителя от целия му наличен запас от въздух. Той стенеше болезнено и не направи никакъв опит да му противодейства. Арчи разбра, че може спокойно да стане и да запали лампата. След като маневрата беше осъществена, пред очите му се разкри невероятна гледка: задъхан и разчорлен, примигвайки с очи от внезапната светлина, на пода седеше неговият тъст. На килима до господин Брустър се търкаляше дълъг нож, а до ножа лежеше поставеният в красива рамка шедьовър на годеницата на Дж. Б. Уилър, госпожица Алис Уигмор. Арчи остана занемял, втренчен в тази група от хора и предмети.

— Брей, я виж ти! — най-сетне глухо изрече той и усети как мраз сковава гръбнака му. Това можеше да значи само едно нещо. Опасенията му се бяха оправдали. Напрежението на модерния живот с цялата му нервна суетня и вълнения най-накрая беше прекършило духа на господин Брустър. Смазан от хилядите тревоги и притеснения, които съпътстват ежедневието на милионера, Даниел Брустър напълно и безвъзвратно беше загубил ума си.

Арчи се стъписа. Той за първи път се сблъскваше с подобно нещо. Как, запита се той, беше редно да постъпи в подобна ситуация? Какви бяха правилата за действие тук? Какво, с една дума, трябваше да направи оттук нататък. Той все още си блъскаше главата с тези и подобни въпроси, след като за всеки случай беше изритал ножа под канапето, когато господин Брустър проговори. И думите, както и начина, по който ги произнесе, бяха толкова типични за добре познатия в миналото стил на тъста му, че Арчи изпита облекчение.

— Значи това си ти, а, проклет вредител, жалък плевел такъв! — занарежда господин Брустър, след като си беше поел достатъчно дъх, за да му върши работа. Той унило изгледа зет си. — Трябваше да го очаквам! И на Северния полюс да бях отишъл, сигурно щях да налетя на теб.

— Искаш ли да ти налея малко вода? — попита Арчи.

— Защо, по дяволите — попита господин Брустър, — си мислиш, че имам нужда от вода?

— Ами… — Арчи леко се поколеба, — бях останал с впечатление, че напрежението започва да ти се отразява. Искам да кажа, динамиката на модерния живот и прочие подобни неща…

— Какво правиш в стаята ми? — попита господин Брустър, като смени темата.

— Ами, бях дошъл да ти кажа нещо, затова влязох да те почакам, но като видях някакъв човек да се лута насам-натам в тъмнината, си помислих, че сигурно е крадец или нещо подобно, който иска да отмъкне нещата ти, тъй че обмислих положението и реших, че ще бъде доста добра идея да скоча отгоре му с двата крака. Нямах представа, че си ти, старче! Ужасно съжалявам и прочие. Смятах, че ти правя услуга!

Господин Брустър въздъхна дълбоко. Той беше човек справедлив и не можеше да отрече, че при дадените обстоятелства Арчи беше постъпил съвсем правилно.

— О, добре! — каза той. — Трябваше да се досетя, че все нещо ще се обърка.

— Ужасно съжалявам!

— Няма нищо. Какво искаше да ми кажеш? — Господин Брустър изгледа зет си изпитателно. — Нито цент повече от десет долара! — студено заяви той.

Арчи побърза да разсее тази оправдана заблуда.

— О, изобщо не става дума за финанси — каза той. — Всъщност, мисля си, че е нещо прекрасно. Поне мен безмерно ме въодушеви. Преди малко вечерях с Люсил и докато чоплехме из чиниите, тя ми каза нещо, което… е, длъжен съм да призная, ме накара да заизвивам славееви трели. Тя настоя да дойда тук и да те попитам дали ще имаш нещо против…