Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Тъй като Алегра не се яви на урока днес сутринта, отидох да я събудя. Когато отметнах завивката, намерих само това тук.

И тя взе от стола до нея куклата, която Хейдън беше подарил на дъщеря си. Хейдън я взе и погали куклата по гарвановочерните блестящи коси.

— Вие трябваше да внимавате за нея — каза той потиснато и загледа обвинително старата жена. — Как допуснахте това да се случи?

— Не, Хейдън — намеси се Лоти сериозно, — аз трябваше да внимавам за нея.

Преди той да отговори нещо, Куки влезе в салона, влачейки зад себе си Ели. Подутите й очи и зачервеният нос бяха доказателство, че малкото момиче е плакало.

— Започвай, дете — заповяда готвачката строго и бутна малката пред себе си. — Разкажи им какво знаеш.

— Но аз обещах да не казвам — заплака Ели. Лора бързо се изправи и прегърна дъщеря си.

— Никога не бих искала от теб да нарушиш обещанието си, Елинор, но маркизът не е на себе си от притеснение за малкото си момиченце. Той обича Алегра толкова много, колкото ние теб, и ако не я намери скоро, ще бъде много тъжен. Можеш ли да ни кажеш къде отиде Алегра?

Ели плахо погледна Хейдън.

— Казах й, че бяхте тук миналата нощ. Отначало не ми повярва, но когато й разказах за мишката и че леля Лоти беше цялата червена, тя разбра, че казвам истината.

Лоти почувства как отново се изчервява.

— И какво направи тя?

— Каза, че отива да потърси баща си. Но скоро се върна в спалнята и ме помоли да й дам куклата — Ели гледаше със смръщено чело към куклата в ръцете на Хейдън. — Когато ми каза къде отива, мислех, че я е взела със себе си.

— Къде? — попита отчаяно Хейдън. Какво каза тя? Къде искаше да отиде?

— В Корнуол. Каза, че иска да се върне в Корнуол.

Лицето на Хейдън леко се отпусна.

— Тя е само на десет години. Ако се е запътила за Корнуол, навярно не е стигнала далеч. — Настоятелният му поглед се плъзна над всички присъстващи и се спря на Лоти. — Или?

— Пощенската кола — прошепна Хариет.

Трябваше му една минута, за да се разбере какво каза тя.

— Какво казахте, мис Дъмуинкъл? — попита Джордж и се надвеси над раменете й.

— Пощенската кола — повтори Хариет и очите й зад дебелите стъкла оживяха. — Алегра знае, че така аз дойдох в Корнуол. Непрекъснато ми задаваше въпроси и твърдеше, че е било чудесно приключение.

Стърлинг застина пред шкафа и притисна челото си с пръсти.

— Мили боже! Ако е успяла да си осигури място в някоя от пощенските коли, които са отпътувала тази нощ от Лондон, навярно вече е на половината път за Корнуол.

Хейдън прокара ръка през косата си, леко зашеметен.

— Това не звучи смислено. Щом като е знаела, че съм тук, защо е искала да се върне там? — Той коленичи пред Ели и нежно прегърна детето — Мисли, малката ми, помисли си хубаво защо Алегра искаше да се връща в Корнуол.

Ели бавно кимна с глава, а долната й устна се разтрепери.

— Каза, че иска да види майка си.

Каретата се носеше по пътя през тресавището, тресеше се през дупките и браздите, а Лоти имаше чувството, че ще й изпадат зъбите. Хейдън караше като луд. Пътуваха през деня и през нощта и спряха само да сменят конете, когато кочияшът ги предупреди, че всеки момент ще умрат. Когато една счупена спица ги задържа около час, Лоти се страхуваше, че Хейдън ще хукне пеша.

По пътя настигнаха три пощенски коли, но въпреки отчаяните въпроси, дори и закани, нито кочияшите, нито пътуващите знаеха за някакво малко момиче, което се е опитало да си купи билет за Корнуол. Последният кочияш си спомни, че пред него има още една пощенска кола, която точно в полунощ е отпътувала за Корнуол.

Куклата на Алегра седеше на седалката срещу Хейдън и Лоти и с хладните си виолетови очи и невъзмутимостта си като че ли им се подиграваше. Лоти скри по-дълбоко ръце в маншона и си пожела да види дяволито ухилената си кукла с нейното веселото блеснало око. Но тя беше изчезнала заедно с Алегра.

Докато каретата подскачаше през тресавището, Хейдън гледаше през прозореца, както през по-голямата част от пътя, а лицето му изглеждаше безутешно като зимното небе. След заминаването им от Лондон, почти не беше разменил дума с Лоти, както по времето, когато тя се запозна с него. Но когато му подаде ръка, той я хвана здраво.

Най-после завиха към двора на дома. Небето изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се извие буря над морето. Дъждът пронизваше студения въздух, а засилващият се вятър шибаше голите клони на дърветата в овощната градина.

Каретата спря. Докато Лоти успее да събере полите си, Хейдън вече бе изскочил през вратата на каретата и тичаше към къщата като викаше името на дъщеря си.