Тереза Медейрос - Скандална нощ

Хейдън застина на мястото си, върна се с отсечени движения и се изправи срещу нея, а ледът в очите му беше заменен от пламък. Лоти не се учуди, когато видя как от влажната вълна на палтото му изведнъж започна да излиза пара. Той я избута с твърдото си мускулесто тяло до пианото и със силните си пръсти обгърна врата й.

Но вместо да я удуши, впий устни в нейните. Тя не очакваше, че целувката, с която я наказваше, ще й достави такова удоволствие, че необузданата му груба сила ще я разтърси така дълбоко, а страстните движения на езика му ще я разтреперят. Той я целуваше, като че ли тя му принадлежи, като че ли винаги го е правил и вечно ще го прави. Това беше любовникът от съня й и тъмната сила на целувката му я накара да потъне в бездна от опасни чувства.

Останала без сили, тя се притисна по-силно към него, когато той най-сетне откъсна устните си от нейните. Той махна пръстите си от раздърпания й кок и я изгледа с жаден поглед под тежките си клепки.

— Мога да ви уверя, милейди, че не безразличието ме държи далеч от леглото ви.

Както внезапно я беше сграбчил, така и внезапно я пусна, напусна стаята с отсечени стъпки и затвори вратата с такъв трясък, че струните на арфата зазвъняха протестиращо.

Когато, потресената до дъното на душата си, Лоти се отпусна пред рояла, Жюстин я гледаше с весели искри в черните си очи.

Тази нощ Лоти лежеше будна с опънати до крайност нерви. Мирна тишина обгръщаше къщата и спящите й обитатели, но тя само усилваше нарастващото й безпокойство. Дори някой от яростните пристъпи на Алегра би бил желано разнообразие. По едно време реши да отиде в стаята на Хариет, но когато влезе, приятелката й спеше кротко като агънце.

Обърна се настрана и легна върху завивката, както и върху учудения Мистър Скокльо. Опита се да задържи котарака, но беше вече късно. Наскърбен и уплашен, той скочи от кревата и изтича към вратата, отвори я с лапа и напусна спалнята, очевидно търсещ по-добра компания.

Лоти отново се отпусна на възглавницата.

— Изглежда днес не мога да направя никого щастлив — каза тя на Мирабела, която се бе свила на възглавницата до нея. — Особено съществата от мъжки пол.

Затвори очи, но веднага ги отвори отново. В действителност тя се страхуваше повече от съня, отколкото да стои будна. Защото със съня идваха кошмарите и в тях тя отново щеше да се озове в ръцете на един непознат върху брулената от бурята скала. Непознат, чиято целувка щеше да е също толкова сладка, колкото и целувката на мъжа й. Лоти гледаше сенките, които трептяха по тавана. Трябва да прибави в романа нова сцена, в която безстрашната героиня отхвърля страстните домогвания на подлеца, който хитро я е подмамил да се ожени за него. Сцена, в която тя високомерно ще му съобщи, че е по-добре да умре, отколкото да приеме целувката му. Защото честната смърт е за предпочитане пред липсата на достойнство и срама, които идват с усещането за твърдата му жадна уста върху нейната, за прекрасния допир на езика му, за милувката на пръстите му по врата й…

Прехапала долната си устна, за да пресече предателската възбуда, Лоти се обърна по корем. Точно бе потънала в неспокоен сън, когато дочу музиката от пианото, но този път без ридания.

Лоти отвори очи. Първият й импулс бе да се завие през глава, но не успя да се раздвижи, само затаи дъх и се заслуша.

Далечната музика бе едновременно прекрасна и ужасяваща, звучеше с непремерена страст, а всеки тон съдържаше частица лудост.

— Жюстин, — прошепна тя. Откакто видя портрета й, не можеше да я определя като призрак. Замисли се коя сила е толкова могъща, че да накара една жена да излезе от гроба. Дали Жюстин иска да я прогони, защото смята, че й е откраднала любовта на Хейдън? Или иска да я предупреди да не допусне и тя същата грешка: да повери на Хейдън сърцето си, а после и живота си.

Лоти скри глава под възглавницата и запуши уши. Но не можа да избяга от необуздания гняв, който струеше от музиката.

Когато пиесата достигна своята кулминация, Лоти отметна възглавницата, приближи се до тоалетната масичка и започна да рови между панделките, токите и връзките за чорапи, докато не намери онова, което търсеше — една дълга и опасна игла за шапка.

Тя я подържа на светлината на камината, любувайки се на блясъка й. Очевидно Жюстин е забравила, че Лоти имаш ключ към царството й. А ако това царство се е превърнало в ад, тя лично ще поеме риска да се срещне с дявола.

Хейдън беше в лошо настроение. Крачеше по тихите коридори на дома и се укоряваше за глупостта си. Най-напред искаше да накаже Лоти с целувката, но в края на краищата беше наказал себе си. Леглото му се бе превърнало в инструмент за изтезание, а студените му железа бяха непоносима противоположност на изкусителната топлина на ръцете на Лоти.