Том Кланси - Хаос

— Господи! — възкликна Ланг.

— Приборът ще бъде един от жизненоважните компоненти на регионалния оперативен център — каза Худ. — Но ние имаме нужда да го направим още по-компактен, като едновременно с това го модернизираме да работи с по-голяма разрешителна способност, така че оперативните работници да могат да го използват в реална обстановка. Освен това трябва да го усъвършенстваме така, че да може да филтрира страничните изображения — например на гредите в стените.

— И точно тук могат да ни свършат работа вашите по-дребни чипове — добави Стол. — За да може нашето момче да застане до чуждото посолство и да прочете пощата вътре.

— Напомня на технологичен обмен — продължи Худ. — Вие получавате това, което е вътре в тази кутия… ние пък имаме в замяна вашия чип.

— Изумително — каза Ланг. — Има ли нещо, през което приборът да не е способен да види?

— Металът все още е голям проблем — призна Стол, — но работим върху него.

— Изумително — повтори Ланг, без да откъсва поглед от фотографията.

— А знаете ли кое му е най-хубавото нещо? — каза Стол. — Че докато изглаждаме проблемите си, можем да изкараме доста пари като продаваме портфейли с покрития от фолио.

Четвъртък, 8:47

Вашингтон, окръг Колумбия

— Ама вие сте били наистина много гаден тип.

Майк Роджърс спря до вратата. Колкото и да ненавиждаше този факт, истината беше, че хората не можеха да реагират един на друг човешки. Марта беше съвсем равностоен противник. Но един бял мъж, който влизаше в единоборство с чернокожа жена, направо си просеше боя.

— Съжалявам много, че съм наранил чувствата ви — каза Роджърс. — И ако искате да знаете мнението ми, съжалявам много и загдето ядосах така сенатор Фокс.

— Честно казано, пет пари не давам за мнението ви. Вие използвахте факта за смъртта на дъщеря й, за да я стъписате, и после я нарекохте враг. И след това имате куража да ми кажете, че съжалявате?

— Точно така — отвърна той. — Само че това не е кураж, Марта, това е съжаление. Съжалявам много, че се случи така.

— Наистина ли? Я ми кажете, бихте ли извъртели същия номер на Джак Чан или Джед Лий или на който и да било друг от сенаторите мъже, с които си имаме работа? Бихте ли подходили толкова безмилостно?

Тонът й накара Роджърс да де почувства сякаш изправен пред съд. Страшно му се прииска да я прати по дяволите, но се сдържа.

— Вероятно не.

— Вие сте дяволски прав, че „вероятно не“ бихте си го позволили — присмя му се Марта. — Нали сте мъже.

— Не заради това — отвърна той. — Бих се отнесъл по съвсем различен начин със сенаторите Чан и Лий, защото те просто не биха се опитвали да ме удрят под кръста.

— О, значи вие смятате, че това е лично? Че сенатор Фокс иска да ни ореже бюджета, защото ви мрази ли?

— И това — каза Роджърс. — Не поради пола ми или лично мен самия, но защото аз вярвам, че ние като единствената останала свръхсила носим отговорността да се намесваме навсякъде където е необходимо. А Оперативният център е жизненоважно, съдбоносно звено в тази ни мисия. Марта, наистина ли мислите, че си правех само реклама?

— Да — отвърна тя. — Така смятам. Точно така звучеше.

— Не беше така — възрази той. — Правех реклама на всички нас. На теб, на мен, на Пол, Лиз и Ан, на духа на Чарли Скуайърс. Защитавах Оперативния център и ударната ни група. Колко пари, колко човешки живота би ни струвала една нова корейска война? Или една нова надпревара във въоръжаването с един нов Съветски съюз? Това, което сме постигнали тук, е спестило на нацията милиарди долари.

— Тогава защо не й говорихте така, както говорите на мен?

— Защото искаше да ме постави пред свършен факт — отвърна Роджърс. — Изобщо нямаше да ми даде думата.

— Виждала съм и Пол да не ви дава думата.

— Аз съм му подчинен.

— А не е ли Оперативният център подчинен на сенаторите Фокс, Чан, Лий и останалите членове на Комисията по надзор върху разузнаването?

— До известна степен — призна Роджърс. — Но тя все пак е комисия. Сенаторите Чан и Лий не са безкомпромисни изолационисти. Те не биха разговаряли с Пол или с мен за орязвания, без да ни дадат възможност да ги обсъдим предварително.

— На чашка, нали?

— Така се решават нещата.

— От мъже — заяви Марта. — Господ е забранил на жената да взема решения и да кара мъжа да ги изпълнява. Ако го направи, просто се обърни и я сръгай, ама здравата.

— Точно толкова здравата, колкото и тя мен — отвърна Роджърс. — Аз да не съм някаква безгласна твар? Кой непрекъснато ни надува ушите с приказки за равенство?