Том Кланси - Хаос

Вратата на кафявата сграда се отвори в 8:44, и в същия момент Ди Мондо захвърли чашата си с кафе надясно, пред сладкарницата, и се хвърли вътре. Арден, който чакаше в магазина, изскочи навън.

Млада жена — изрусена блондинка, спря до Ди Мондо и викна:

— Изхвърлете веднага този тип оттук!

Портиерът, висок мъж с мустаци, вдигна дребния Ди Мондо за яката и се приготви да го изхвърли на тротоара.

— Хей! — изрева Ди Мондо.

Един агент изскочи от цветарския магазин и застана зад жената. Тя изпищя. Втори агент се появи до нея и обяви, че е арестувана. Тя се опита да окаже съпротива, но двамата полицаи ловко й закопчаха белезниците и я вкараха в цветарницата.

През това време Арден вече бе прекрачил във фоайето на кафявата сграда.

— Какво правите тук, по дяволите? — изрева неонацистът.

— Не се тревожете — изрева в отговор Арден и му запуши устата. — Ще се погрижа този образ повече да не ви притеснява.

Това беше, за да заблуди евентуално онези, които надаваха ухо от горните етажи. Предаде го на следващите двама агенти, измъкна девет милиметровия си „Сиг Сауер Р226“ и застана до стената от лявата страна на стълбите.

Ди Мондо се придвижи надясно. В следващия момент останалите осем агенти нахлуха по двойки. Първите двама покриваха стаята от първия етаж, точно зад стълбите. Единият се сгуши до вратата, другият остана до стълбите, така че да държи под око площадката между първия и втория етаж. Втората двойка се придвижи между Ди Мондо и Арден и зае позиции на площадката между първия и втория етаж. Следващите двама спряха по средата на второто стълбище. Четвъртата двойка зае позиция на площадката на втория етаж. Последните се качиха до средата на следващото стълбище. Накрая Арден и Ди Мондо се качиха до последната площадка. Ди Мондо застана пред вратата, а Арден зае позиция, извади малко устройство, което приличаше на спринцовка и внимателно пъхна края му в ключалката. После долепи око до задната му част.

Това беше микрокамера на оптични влакна с кадмиева батерия и филм, който да регистрира изображението. Ди Мондо внимателно я размърда, за да заснеме всичко. Дойдеше ли моментът за съдебния процес над тези копелета, фотографските доказателства щяха да бъдат от особена важност. Особено след като камерата предаваше изображенията на автомати, два гранатомета MX9 и голям брезентов калъф, вероятно пълен с автоматични карабини. В стаята имаше трима души. Мъж и жена закусваха на една маса в десния ъгъл, а третият — Гърни — седеше с лице към вратата и работеше на един портативен компютър. Значи другите четирима бяха в спалните на долния етаж.

Ди Мондо вдигна три пръста и посочи към стаята. Арден погледна надолу към стълбите, повтори жеста му и изчака останалите агенти да привършат с проверката на другите помещения.

След секунда разбраха, че останалите от „Чиста нация“ заемат другите помещения, по двама във всяко. Ди Мондо даде знак с вдигнати палци, което означаваше да продължават със следващите стъпки от плана.

Понеже вероятността вратите да са усилени беше голяма, агентите не се изкушиха да ги изритат, а закрепиха пластични експлозиви до бравите. Над всеки пластичен експлозив беше закрепен малък предпазен щит, който да насочва взрива.

Ди Мондо извърна глава. Човекът на междинната площадка го следеше неотлъчно с поглед. Ди Мондо кимна и мъжът повтори жеста му. Също и човекът на стъпалата под него.

Пластичните експлозиви избухнаха.

Ди Мондо нахлу пръв, последван от Парк, Джоунс и Арден. И четиримата изреваха: „Не мърдай!“

Мъжът и жената замръзнаха. Гърни обаче скочи, захвърли портативния компютър в лицето на Парк и бръкна с дясната си ръка под масата. Парк автоматично пусна пистолета, улови компютъра и изкрещя на Арден:

— Стреляй!

В същия миг Гърни измъкна един автоматичен „Соколовски 45“ от закрепения под масата кобур, стреля и улучи Арден в лявото рамо. Арден също стреля, стреля и Парк, който вече бе успял да вдигне оръжието си. Един от куршумите на Арден улучи неонациста в лявото бедро, друг — в десния крак. Парк го удари в дясната предмишница.

Хищно озъбен, Гърни падна. Парк се хвърли към него и опря дулото на пистолета си в слепоочието му. Нито жената, нито мъжът бяха помръднали.

Ди Мондо и Джоунс ги изблъскаха до стената и докато им слагаха белезниците, жената изрева, че Ди Мондо е предател на расата си, а мъжът заплаши с отмъщение семейството му. И двамата все едно не виждаха Джоунс.