Том Кланси: Буферна зона

— Разбирам — каза Роджърс. — Конгресният комитет действа бързо, за да изпревари противника и да накара действията на Чатърджи да изглеждат пресилени и ненужни.

— Бинго — отвърна Худ.

— А така ли ще стане? — попита Роджърс.

— Не знам — призна Худ. — Фокс още не го е обсъдила с останалите членове.

— Но тя иска да стане така.

Худ кимна.

— Значи ще стане — каза Роджърс.

— Не съм готов да го допусна. Виж, не искам да се притесняваш за политическите игри. Твоята задача е да свършиш работата в Кашмир. Чатърджи може да е генерален секретар, но освен това е и индийка. Ако пожънеш успехи за нейната страна, ще й бъде доста трудно да се обърне срещу нас.

— Не и ако предаде щафетата на Пайк — каза Роджърс.

— Защо ще го прави? — попита Худ.

— Създаване на подходящи връзки, достъп до информация. Голяма част от сведенията за Кашмир, които получих, дойдоха от ЦРУ. Компанията работи в тясно сътрудничество с Индийското разузнавателно бюро.

— Домашната група за наблюдение и контрол.

— Точно така — каза Роджърс.

Според индийския телеграфен закон Индийското разузнавателно бюро имаше законното право да подслушва и наблюдава всички форми на електронна комуникация. В това число влизаха купища факсове и имейли от Афганистан и другите ислямски държави. През 2000 г. именно ИРБ нададе предупредителен вик за измамата с фармацевтичните продукти, предназначени за Ирак. Хуманитарните помощи с лекарства не бяха включени в санкциите на Обединените нации. Вместо да заминат за иракските болници и клиники обаче, лекарствата бяха отклонявани към складовете на министъра на здравеопазването. Когато недостигът на медикаменти станеше крещящ, лекарствата бяха продавани на черния пазар срещу твърда, чуждестранна валута, използвана впоследствие за закупуване на разнообразни луксозни стоки за високопоставени правителствени служители.

— Индийското разузнавателно бюро споделя цялата събрана информация с ЦРУ, които я анализират — продължи Роджърс. — Ако директор Пайк подкрепи Чатърджи, индийците ще продължат да работят изключително и само с неговото ведомство.

— Пайк може да се окичи с всички лаври, ако иска — каза Худ. — Разузнаването все пак остава наше.

— Но това не изчерпва апетитите на Пайк. Хората във Вашингтон не се задоволяват само с печалбата. Те копнеят да унищожат съперника. А в случай, че и това не проработи, хукват след приятелите и семейството му.

— Е, за второто ще му трябва специален отряд — тихо вметна Худ. — Семейство Худ се е разпиляло из цялата околност.

Роджърс се почувства като същински задник. Пол Худ вече не живееше със съпругата си, а дъщеря му, Харлей, прекарваше доста време в терапия. Беше необмислено да загатва, че те може би са в опасност.

— Съжалявам, Пол. Нямах предвид в буквалния смисъл — каза Роджърс.

— Няма нищо — отвърна Пол. — Знам какво имаше предвид. И не мисля, че Пайк би стигнал толкова далеч. И двамата имаме твърде много кирливи ризи за вадене на показ и твърде добри връзки в пресата. Той не би искал да отпочва медийна война.

Роджърс не беше убеден в това. Връзките на Худ в пресата се изчерпваха с Ан Ферис. През последните няколко дни офисът бръмчеше като кошер от слуховете, че разведената жена и Пол Худ имат нещо помежду си. Ан често оставаше до късно при него, а една сутрин двамата бяха забелязани да напускат заедно хотела на Худ. На Роджърс не му пукаше дали е истина, стига връзката им да не се отразяваше на гладкото функциониране на Оперативния център.

— Като стана дума за семейство, как е Харлей? — попита Роджърс. Генералът искаше да отклони темата за Пайк, преди да тръгне за Индия. Мисълта за съперничество със собствените им хора го отвращаваше. Въпреки че с Худ не общуваха много помежду си извън работата, Роджърс беше достатъчно близък с началника си, за да се поинтересува за дъщеря му.

— Опитва се да преодолее случилото се в Ню Йорк и раздялата ни с майка й — каза Худ. — Но всички около нея я подкрепят, а брат й проявява огромно търпение.

— Александър е добро дете. Радвам се, че разбира положението. А как е Шарън? — попита Роджърс.

— Ядосана е — каза Худ. — И има право.

— Ще й мине.

— Лиз казва, че може и да не й мине — отвърна Худ.

Лиз беше Лиз Гордън, психологът на Оперативния център. Тя не консултираше Харлей, но даваше съвети на Худ.

— Да се надяваме, че силата на гнева й ще се смекчи — продължи Худ. — Но не мисля, че с нея ще бъдем отново приятели. С малко късмет, отношенията ни ще бъдат поне цивилизовани.