Том Кланси: Буферна зона

След като събереше багажа си, Роджърс щеше да се запъти към „Каруцата от Залива“, паркирана до задната врата. Така военните бяха кръстили моторизираните коли, които развеждаха офицерите от една среща на друга по време на операциите „Пустинен щит“ и „Пустинна буря“. Пентагонът закупи хиляди от тях точно преди тези лични стратегически срещи да бъдат заменени от сигурните видеоконферентни връзки. Впоследствие старомодните автомобили бяха разпределени по базите из цялата страна като новогодишни подаръци за висшите офицери.

Каруцата от Залива нямаше да пътува дълго. Един хеликоптер С-130 „Херкулес“ чакаше на бетонната писта, която минаваше на около четвърт миля от сградата на НЦРКС. След около час дългата сто фута машина ще поеме по един от продоволствените маршрути на НАТО и тайничко да превози Роджърс и неговия боен отряд от база „Андрюс“ до Кралска военновъздушна база „Алкънбъри“ във Великобритания, а след това до натовската база край Анкара, Турция. Там екипът ще се прехвърли на индийски военен АН-12, който е част от ескадрона на „Хималайските орли“. Ще отлетят до базата в Чушул, близо до границата с Китай, а сетне специален хеликоптер ще ги откара до Шринагар, където да срещнат свръзката си. Пътуването ще е дълго и мъчително и ще продължи малко повече от двадесет и четири часа. А стигнеха ли Индия, време за почивка нямаше да има. Екипът трябваше да е готов за действие още щом докоснеха земята.

Майк Роджърс нямаше нищо против. Той беше „готов за действие“ от години. Никога не беше желал да е втори в командването на каквото и да е. По време на Американско-испанската война прапрадядо му капитан Малачай Т. Роджърс се беше издигнал от предводител на отряд до офицер под прякото командване на подполковник Теди Рузвелт. Навремето капитан Роджърс беше написал на госпожа Роджърс следното: „Няма нищо по-хубаво от това да управляваш нещата. И няма нищо по-лошо от това да си втори, пък било то и под управлението на джентълмен, когото уважаваш.“

Малачай Роджърс беше прав. Единствената причина, поради която Майк Роджърс прие длъжността на заместник-директор, беше, че изобщо не очакваше Пол Худ да се задържи в Оперативния център. Роджърс смяташе, че бившият кмет на Лос Анджелис е запален политик в сърцето си и гледа към Сената или дори Белия дом. Роджърс грешеше. Генералът преживя още едно разочарование, когато Худ си подаде оставката, за да прекарва повече време със семейството си. Роджърс реши, че Оперативният център е най-после негов. Но не би. Пол и Шарън Кент Худ не успяха да поправят пукнатините в брака си и се разделиха. Худ се върна в Оперативния център, а Роджърс към ролята си на номер две.

Роджърс изпитваше нужда да командва. Преди няколко седмици с Худ се изправиха срещу мащабна терористична група, взела заложници в сградата на Обединените нации в Ню Йорк. Операцията протече под командването на Роджърс. Това му припомни с каква наслада рискуваше всичко, за да надхитри и победи неприятеля. Когато го вършеше иззад сигурността на бюрото си, просто не беше същото.

Роджърс се извърна към отворената врата на кабинета си секунда преди пристигането на Боб Хърбърт. Появата на третия по йерархия в Оперативния център беше неизменно предизвестена от мекото бръмчене на моторизираната му инвалидна количка.

— Добро утро — поздрави Хърбърт.

— Добро утро, Боб — отвърна Роджърс.

— Имаш ли нещо против да вляза?

— Разбира се, че не — каза му Роджърс.

Хърбърт завъртя количката си и влезе в офиса. Оплешивяващият, тридесет и девет годишен гений на разузнаването беше изгубил способността да използва краката си при бомбардирането на посолството в Бейрут през 1983. Освен това терористичната атака бе отнела живота на обичната му съпруга. Мат Стол, компютърният вълшебник на Оперативния център, му беше изобретил инвалидна количка по най-новите технологии. Тя разполагаше с вграден компютър, който се сгъваше в единия подлакътник, а от кутия, прикрепена към гърба на облегалката, се разтваряше малка сателитна чиния.

— Само исках да ти пожелая късмет — каза Хърбърт.

— Благодаря — отвърна Роджърс.

— И Пол помоли да се отбиеш при него, преди да тръгнеш — продължи Хърбърт. — В момента разговаря по телефона със сенатор Фокс и не иска да те изпусне.

Роджърс погледна часовника си.

— Сенатор Фокс е станала рано. Дали има някаква специална причина за това?

— Поне аз не знам за такава, макар че Пол не изглеждаше особено доволен — каза Хърбърт. — Сигурно му чете конско за атаката в ООН.