Том Кланси - Дъга Шест

… свен ако няма да има следваща?

Нима това ще се окаже последната операция на света? „Не — поправи се той, — нима това е последната операция, която аз трябва да проведа?“

Отново премисли всичко. Операциите бяха нараствали по мащаби, докато сега той вече трябваше да пренася кокаин, за да зарадва един терорист, и то след като е прехвърлил шест милиона долара! За да стане контрабандата на дрогата по-лесно, той щеше да притежава документация, доказваща, че превозът на дрогата е от един клон на голяма корпорация към друг, обвързвайки се по този начин, заедно с наркотика, с компанията на Брайтлинг. Вероятно фалшивата му самоличност щеше да се издъни, ако полицията проявеше интерес към него… е, те почти със сигурност щяха да се въздържат, освен ако „Гарда“ нямаше пряка връзка с МИ-5, което едва ли беше вероятно, нито пък беше вероятно британската служба за сигурност да разполага с прикриващото му име, дори със снимка, добра или лоша… а освен това той беше променил прическата си.

Не, реши Попов, след като приключи опаковането, единственото, което имаше смисъл, беше, че това щеше да е последната операция. Брайтлинг щеше да ги приключи след нея. За Попов това означаваше последна възможност да добави нещо към авоарите си. Поради което той се усети, че искрено се надява Грейди и бандата му убийци да стигнат до същия окаян край, до който бяха стигнали другите, в Берн и Виена — и дори в Испания, въпреки че в това той нямаше участие. Той разполагаше с номера и кодовата фраза на новата швейцарска сметка, а в нея имаше достатъчно пари, за да се издържа през остатъка от живота си. Единственото, което му трябваше, бе екипът на ДЪГА да ги избие, след което той можеше да изчезне завинаги.

— Това наистина е губене на време — заяви Барбара Арчър. — Ж4 е мъртва, само сърцето й все още бие. Опитахме всичко. Нищо не може да спре „Шива“.

— Освен антителата на Ваксина Б — отбеляза Килгор.

— Освен тях — съгласи се Арчър. — Но нищо друго не действа, нали?

Около заседателната маса цареше пълно съгласие. Бяха опитали буквално всякакъв курс на лечение, известен на медицината, в това число методи, които бяха само обмисляни в ЦКБ 37 37 ЦКБ, ориг. CDC — Център за контрол над болестите (американска медицинска организация за борба със заразните болести). — Б. пр. , АМИИИБ 38 38 АМИИИБ, ориг. USAMRIID — Американски медицински изследователски институт по инфекциозни болести. — Б. пр. и института „Луи Пастьор“ в Париж. Бяха изпробвали дори всеки антибиотик в арсенала от пеницилин до кефлекс, както и два нови синтетични, в изпитателна фаза, от „Мерк“ и „Хоризонт“, макар антибиотиците да не действаха срещу вирусните инфекции, но в отчаяни времена хората пробваха отчаяни мерки и беше възможно да се случи нещо ново и неочаквано.

…но не и с „Шива“. Този нов и подобрен вариант на хеморагичната треска „Ебола“, създаден по генетичен път, за да бъде по-трудна за овладяване от естествения вариант, който все още върлуваше по долината на река Конго, беше почти 100 процента фатален и 100 процента устойчив на всяко лечение, известно на медицинската наука, и при липсата на значителен пробив в лечението на заразната болест нищо не можеше да помогне на хората, изложени на нея. Мнозина щяха да пострадат от първоначалното заразяване, а останалите щяха да прихванат вируса от Ваксина А, създадена от Стив Берг, и по тези два начина „Шива“ щеше да се понесе по света като ураган. В рамките на половин година останалите живи хора щяха да попаднат в три категории. Първо — онези, които нямаше да се окажат по никакъв начин изложени на нея. Те щяха да бъдат твърде малко, тъй като всяка страна по земята щеше да засмуква жадно от запасите на Ваксина А, за да инжектира с нея гражданите си, защото първите жертви на „Шива“ щяха да ужасят всички, които гледат телевизия. Втората група щяха да бъдат онези редки индивиди, чиито имунни системи бяха достатъчно силни, за да ги защитят. На лабораторията все още предстоеше да открие подобни индивиди, но някои от тях несъмнено щеше да ги има по широкия свят — за щастие, повечето от тях най-вероятно щяха да измрат от сриването на обществените услуги в големите и по-малки градове по света, главно от глад или от предизвиканото от паниката беззаконие, което със сигурност щеше да придружи пандемията, или от обикновените бактериални инфекции, придружаващи огромните количества непогребани трупове.