Том Кланси - Дъга Шест

— Ед? — каза жена му.

— Да, скъпа? — отвърна Фоли.

— Някой в Кралството се опитва да идентифицира Джон Кларк.

При тази новина очите на Ед Фоли се ококориха.

— Наистина ли? Кой?

— Лондонският резидент е говорил с шефа си в Москва, а ние сме го прихванали. Съобщението трябва да е при теб, Еди.

— Окей. — Фоли вдигна купчината разпечатки и ги прелисти. — Намерих го. Хмм — каза той по телефона. — Човекът, който е искал информацията, Дмитрий Аркадиевич Попов, бивш полковник в… охо, бивш специалист по тероризма? Мислех, че са ги разкарали… окей, наистина са разкарани, той поне — със сигурност.

— Да, Еди, човек по тероризма се интересува от ДЪГА Шест. Не мислиш ли, че това е интересно?

— Права си. Да го пратим на Джон?

— Естествено — отвърна тя.

— Нещо за Попов?

— Прекарах името през компютъра. Няма нищо — отвърна жена му. — Отварям ново досие. Може би британците имат нещо.

— Искаш да се обадя на Базил ли? — попита ДЦР.

— Да видим първо какво ще развием ние самите. Да пратим обаче факса на Джон веднага. До скоро, Зайко-Байко.

— Бил — каза Джон по служебната линия след четиридесет минути. — Би ли дошъл в кабинета ми?

— Идвам, Джон. — След две минути Бил Тоуни отвори вратата и попита още от прага: — Какви са новините?

— Виж това. — Кларк му подаде четирите страници на превода.

— Кошмар! — възкликна офицерът от разузнаването още щом мина на втора страница. — Дмитрий Аркадиевич Попов. Не ми светва нищо… аха, разбирам, и в Лангли не знаят това име. Какво пък, човек не може да ги знае всичките. Да взема да питам в Сенчъри Хауз?

— Мисля, че си обменяме списъците с досиетата, но няма да навреди. Май ще излезе, че Динг е прав. Колко ще заложиш, че това е нашият човек? Кой е най-добрият ти приятел в Службата за сигурност?

— Сирил Холт — отвърна веднага Тоуни. — Помощник-директор. Познавам го още от Ръгби — беше една година преди мен. Стабилно момче. — Не се налагаше да обяснява на Кларк, че старите училищни връзки са важна част от британската култура.

— Смяташ да го вкараш в това?

— Абсолютно, Джон.

— Добре, давай да се обаждаме. Ако решим да излезем на бял свят, искам ние да вземем решението, а не шибаните руснаци.

— Значи те знаят името ти?

— Нещо повече. Срещал съм се с Головко. Той е човекът, който ни вкара с Динг в Техеран. Провел съм няколко съвместни операции с тях, Бил. Всичко знаят за мен, до размера на оная ми работа.

Тоуни не реагира, макар тепърва да привикваше със стила на говорене на американците и често да го намираше за доста забавен.

— Знаеш ли, Джон, не е нужно чак толкова да се възбуждаме от тази информация.

— Бил, ти си бил на терена точно толкова, колкото и аз, може би и повече. Ако от това не те сърби носът, вземи, че направи нещо, за да си почистиш синусите, разбра ли? — Кларк замълча за секунда. — Имаме някой, който знае името ми и намеква, че ще каже на руснаците с какво се занимаваме сега. Той сто на сто знае, човече! Избрал е да каже на лондонския им резидент, не на тоя в Каракас. Човек по тероризма, може би човек, който знае имена и телефони, а ние имахме три инцидента, откакто сме дошли тук, и се съгласихме, че това е твърде много за толкова кратък срок, а сега този тип се появява в обектива и пита за мен. Бил, мисля, че е време малко да се повъзбудим, а?

— Така е, Джон. Сега ще звънна на Сирил. — И Тоуни излезе от кабинета.

— Мамка му — изпъшка Джон.

Това беше проблемът с черните операции. Рано или късно някое копеле щракваше ключа на лампите и обикновено се оказваше, че е човек, когото не би искал да видиш в стаята. Как, по дяволите, се бе получило това изтичане?

— Мамка му! — избухна директор Мъри на бюрото си в главната квартира на ФБР.

— Да, Дан, този израз горе-долу покрива случая — съгласи се Ед Фоли от офиса си на седмия етаж в Лангли. — Обаче как, по дяволите, е изтекло?

— Бесен съм. Знаеш ли нещо за този Попов?

— Мога да проверя в отделите за разузнаване и тероризъм, но обменяме всичко с вас. Какво ще кажеш за британците?

— Ако познаваш Джон, той вече е на телефона с „Петицата“ и „Шестицата“. Разузнавачът му е Бил Тоуни, много е печен. Знаеш ли го?

— Звъни ми някаква камбанка, но по физиономия не. Какво мисли Базил за него?

— Казва, че е най-добрият му аналитик.

— Голяма ли е заплахата?

— Още не мога да преценя. Руснаците познават Джон от Токио и Техеран. Головко го познава лично — обади ми се, за да благодари за проблема, който двамата с Чавес решиха в Техеран. Доколкото знам, са си допаднали, но това е бизнес, няма нищо лично, нали знаеш?