Том Кланси - Дъга Шест

Лицето, забелязаха Кларк и Тоуни, изглеждаше повече от обикновено. Мъжът имаше кафява коса и очи, никакви особени белези, и беше толкова различим, колкото железен контейнер за боклук в задна улица. Лицето му беше напълно безизразно. Можеше да са обсъждали футбола, времето или как да пречукат някой, който не им харесва — не можеше да се определи.

— Има ли си постоянно място — попита Тоуни.

— Не, обикновено сяда до бара, но понякога и на скамейка, и рядко на едно и също място два пъти поред. Мислехме дали да не монтираме подслушваща „буболечка“ — поясни Холт, — но технически е трудно, кръчмарят ще разбере, че кроим нещо, а е много съмнително дали ще получим нещо полезно от този ход. Английският му е съвършен, между другото. Кръчмарят, изглежда, смята, че е британец от северните краища на страната.

— Той знае ли, че го следите? — попита Тоуни.

Холт поклати глава.

— Трудно е да се каже, но не мислим. Наблюдателните екипи се сменят, а те са от най-добрите ми хора. Посещават този пъб редовно, дори когато него го няма, в случай, че си има човек там за контранаблюдение. Сградите наоколо позволяват да го проследим много лесно с камера. Забелязали сме няколко възможни „изтривалки“, но и двамата знаете как е — всички се сблъскваме с непознати хора по многолюден тротоар. Не всеки път това е „изтривалка“. Тъкмо затова учим полевите си агенти да го правят. Особено когато улиците са пълни — можеш да монтираш дузина камери за заподозрения и пак да не забележиш, че го е направил.

Кларк и Тоуни кимнаха. „Изтривалките“ съществуваха може би откакто съществува шпионският занаят. Крачиш по улицата и в най-лошия случай изглежда все едно че си се сблъскал с някого. Междувременно неговата ръка пъха нещо в твоята или пуска нещо в джоба ти, и с минимална практика това действие е почти невидимо дори за хора, които следят за него. За да бъде успешно, само един от двамата трябва да носи нещо отличително, и това може да бъде карамфилче на ревера, цветът на вратовръзката или начинът, по който си държиш вестника, или слънчевите очила, или какъвто и да е друг белег, известен само на участниците в тази мини-операция. Това беше най-простият пример на полево упражнение, най-лесното за използване и по тази причина беше истинско проклятие за контраразузнавателните агенции.

Но ако той наистина минеше и се „отриеше“ в този Попов, те вече имаха неговата снимка. Може би — припомни си той. Нямаше никаква гаранция, че непознатият, с когото е пил вчера, е същият човек. Може би Кириленко е бил достатъчно ловък, за да влезе в кръчмата и да подхване разговор с друг клиент, просто за да изнерви „Петиците“ и да им подхвърли друго, случайно попаднало му лице, към което да се насочат. Да направят това изискваше персонал и време, а Службата за сигурност не разполагаше с нито едно от двете. Шпионажът и контрашпионажът си оставаха най-добрата игра — и нито един от играчите не знаеше какъв е резултатът.

— Значи ще увеличите покритието на Кириленко? — попита Бил Тоуни.

— Да — кимна Холт. — Но не забравяйте, че сме изправени пред изключително опитен играч. Няма никакви гаранции.

— Знам, господин Холт. Аз сам съм действал на терена и Второ главно управление така и не можа да се докопа до мен — каза Кларк на госта си от Службата за сигурност. — Нещо повече за Попов?

Холт поклати глава.

— Това име го няма в досиетата ни. Възможно е да го имаме под друго име. Може би е бил в контакт с нашите приятели от ИРА-И — това всъщност изглежда доста вероятно, ако е специалист по тероризма. Имало е много такива контакти. Ние имаме свои информатори в ИРА-И и мисля да покажем снимката на някои от тях. Но това е нещо, което трябва да направим много внимателно. Някои от нашите информатори са двойни. Не забравяйте, че нашите ирландски приятели си имат свои операции за контрашпионаж.

— Никога не съм работил пряко срещу тях — каза Джон. — Доколко са добри?

— Адски добри — увери го Холт, подкрепен от кимването на Бил Тоуни. — Истински фанатици, макар че напоследък организацията им е някак си раздробена. Очевидно някои от тях не желаят да настъпи мир. Нашият приятел Джери Адамс е по професия кръчмар и ако не се добере до някоя високопоставена обществена длъжност, както явно се надява, връщането му към старата професия ще бъде с много по-нисък престиж от позицията, която заема сега — но повечето от тях, изглежда, желаят да спрат акциите си, да обявят победа и да дадат шанс на мира. Това донякъде ни помогна във вербуването на информатори, макар че някои елементи на ИРА-И днес са дори по-войнствени, отколкото преди десет години.