Том Кланси: Ловът на „Червения октомври“

— Боклук! — изсмя се Джоунс. — Благодаря ти, господи! Цел все още по азимут две-две-пет, разстоянието е седемстотин метра.

— Никакъв взрив? — учуди се Туполев.

— Блокиращите затвори! — Старпомът изпсува. Беше му се наложило да извърши настройките твърде прибързано.

— Къде е целта?

— Азимут нула-четири-пет, другарю. Азимут постоянен — докладва мичманът, — приближава бързо.

Туполев пребледня.

— Рул пълен ляв, право напред в обход!

— Завиват, завиват надясно — извика Джоунс. — Азимутът сега е две-три-нула, леко се разгръща. Трябва ни малко десен рул, сър.

— Райън, рул пет градуса надясно!

— Рул пет надясно — отвърна Райън.

— Не, рул десет надясно! — отмени заповедта Рамиус, който чертаеше курса с молив и освен това познаваше поведението на „Алфа“.

— Дясно десет градуса — потвърди Райън.

— Разстоянието намаля до четиристотин метра, азимут две-две-пет до центъра на целта. Целта се разгръща наляво и надясно, повече наляво — бързо изрече Джоунс. — Разстояние… триста метра. Ъгъл на наклон — нула, наравно сме с целта. Разстояние двеста и петдесет, азимут две-две-пет до средата на целта. Не можем да се разминем, шкипер.

— Ще ударим! — изрева Манкузо.

Туполев трябваше да смени дълбочината. А така оставаше да зависи от ускорението и маневреността на „Алфа“, забравяйки, че Рамиус ги познаваше съвсем точно.

— Хванете се здраво за удар!

Рамиус беше забравил алармения сигнал за удар. Хвърли се към него секунда преди удара.

„Червения октомври“ се заби в „Коновалов“ малко зад средната й част под тридесет градуса ъгъл. Силата на сблъсъка разкъса херметичния корпус от титан на „Коновалов“ и смачка носа на „Октомври“, сякаш беше кутия за бира.

Райън не бе успял да се закрепи достатъчно здраво. Излетя напред и лицето му се удари в инструменталния пулт. Уилямс беше изхвърлен като с катапулт от леглото и Нойъс едва успя да го хване, преди главата му да се тресне в пода. Сонарните системи на Джоунс бяха напълно унищожени. Ракетната подводница подскочи нагоре над корпуса на „Алфа“ и килът й застърга по горната палуба на по-малкия съд, докато инерцията я отнасяше напред и нагоре.

„Коновалов“ беше изцяло херметизирана. Но това не й помогна. Два отсека бяха мигновено отворени за нахлуващата вода, а преградната стена между командния пункт и задните отсеци рухна един миг по-късно поради деформацията на корпуса. Последното нещо, което Туполев видя, беше завеса от бяла пяна, връхлитаща откъм десния борд. Подводницата се превъртя наляво под въздействието на триенето от кила на „Октомври“ и след няколко секунди подводницата се преобърна. Мъже и оборудване се търкаляха като зарчета във всичките й помещения. Половината от екипажа вече се давеше. Съприкосновението с „Октомври“ приключи в момента, в който наводнените отсеци на „Коновалов“ я потеглиха с кърмата надолу към дъното. Последното съзнателно действие на политическия офицер беше да дръпне ръчката на аварийния радиомаяк, макар от това да нямаше никаква полза: подводницата се беше обърнала наопаки и кабелът се бе заплел на капитанския мостик. Единственото, което указваше гроба на „Коновалов“, беше множеството от мехурчета.

— Още ли сме живи? — Лицето на Райън кървеше обилно.

— Нагоре, нагоре крилата! — изкрещя Рамиус.

— Пълен нагоре! — Райън изтегли ръчката назад с лявата си ръка, а с дясната притискаше порязванията.

— Докладвайте щетите! — заповяда Рамиус на руски.

— Реакторната система е непокътната — незабавно отговори Мелехин. — Пултът за контрол на щетите показва наводнено торпедно помещение. Пуснах в него въздух под голямо налягане, а и помпата е включена. Препоръчвам изплаване, за да огледаме разрушенията.

— Да! — Рамиус отиде, накуцвайки, до въздушния колектор и напълни всички резервоари.

— Господи! — извика старши сонарният оператор. — Някой удари някого. Чувам потъващи шумове от разпадане и издигащи се пукания на корпус. Не мога да определя кой кой е, сър. И двата двигателя не работят.

— Бързо на перископна дълбочина! — заповяда Чембърс.

Беше 16 часа и 54 минути, когато „Червения октомври“ за пръв път изскочи на повърхността на Атлантическия океан на четиридесет и седем мили югоизточно от Норфолк. Наоколо не се виждаха други кораби.