Артър Кларк - Островът на делфините

— Само за момент, професоре — прекъсна го доктор Саха, индийският физиолог. — Това е наистина много интересно, но убеден ли сте, че преводът ви е верен? Не се засягайте, но всички знаем обичта ви към делфините и повечето я споделяме. Сигурен ли сте, че не им приписвате собствените си мисли?

Някой друг би се обидил, независимо че доктор Саха се изрази възможно най-внимателно. Но професор Казан отвърна съвсем спокойно:

— Няма съмнение — питайте Кийт.

— Вярно е — потвърди докторът. — Не мога да превеждам така добре от делфински както професора, но залагам името си.

— И така — продължи професор Казан, — следващото, което ще чуете, ще докаже, че не съм настроен безнадеждно проделфински, колкото и да съм привързан към тях. Не съм зоолог, но зная нещичко за равновесието в природата. Дори да можем да им помогнем, трябва ли да го сторим? Доктор Хирш, вие може би имате някаква представа?…

Директорът на телавивската зоологическа градина забави отговора си — все още беше сънен, защото в Израел не се беше зазорило.

— Хванахте ни натясно — призна той. — И се съмнявам дали сте помислили за всички възможни усложнения. В естествено обкръжение всички животни имат врагове — хищници — и ако ги нямаше, щеше да настъпи бедствие. Вижте например Африка, където антилопи и лъвове живеят на едно място. Да предположим, че избиете лъвовете — какво ще стане? Ще ви кажа: антилопите ще се размножават, докато изядат всичката храна, и след това ще гладуват. Каквото и да мислят антилопите, лъвовете са много полезни за тях. Освен че не им позволяват да станат повече, отколкото позволяват запасите от храна, те поддържат и здравословното им състояние, като ликвидират по-слабите от тях. Така действува природата — от наша гледна точка жестоко, но затова пък резултатно.

— В този случай аналогията престава да важи — каза професор Казан. — Нямаме работа с диви животни, а с умни хора. Те не са човеци, но все пак са хора. Така че истинската аналогия би била с племе от миролюбиви селяни, които някакви канибали непрекъснато изтребват. Бихте ли казали, че канибалите са полезни за селяните, или пък ще се опитате да превъзпитате канибалите?

Хирш се засмя.

— Разбирам какво имате предвид, въпреки че не си представям как можете да превъзпитате косатките.

— Само за миг — намеси се доктор Абдула. — Излизате извън моята територия. Доколко умни са косатките? Ако всъщност не са толкова умни, колкото делфините, аналогията между човешките племена не може да се приложи и въпросът не опира до морал.

— Съвсем разумни са — отговори професор Казан тъжно. — Малкото проучвания, които са правени, показват, че са поне толкова умни, колкото останалите делфини.

— Предполагам, знаете прочутата история за косатките, които се опитали да хванат изследователите на Антарктика? — попита доктор Хирш. Колегите му признаха, че не я знаят, и той продължи: — Случило се в началото на миналия век при една от първите експедиции към Южния полюс, струва ми се, тази на Скот. Във всеки случай група изследователи били на края на плаващ леден блок и наблюдавали стадо косатки. И наум не им идвало, че ги заплашва опасност, докато внезапно ледът под тях започнал да се пука. Зверовете го блъскали отдолу и хората имали късмет, че успели да отскочат на безопасно място, преди да пропаднат. А блокът бил дебел около метър.

— Следователно, ако имат възможност, ще ядат и хора. Можете да разчитате на гласа ми против тях.

— Е, има теория, че са взели навлечените в кожи изследователи за пингвини, но не бих желал да я проверявам. Във всеки случай почти сме сигурни, че са изяли няколко гмурци.

Настъпи кратко мълчание, докато всички обмисляха информацията. Сетне доктор Саха поде отново:

— Очевидно, преди да стигнем до някакви решения, имаме нужда от още факти. Трябва да уловим косатки и да ги проучим внимателно. Смятате ли, че бихте могли да установите връзка с тях, както с делфините?

— Вероятно да, макар и след години.

— Отклоняваме се от същността на въпроса — намеси се нетърпеливо доктор Хирш. — Все още предстои да решаваме какво да правим, а не как да го правим. Боя се, че в полза на косатките и против нашите приятели делфините има и друг, страшно силен довод.

— Зная какъв е той, но продължавайте — каза професор Казан.

— Ние извличаме значителен дял храна от морето — около сто милиона тона риба годишно. Делфините са ни преки съперници. Онова, което те изяждат, е изгубено за нас. Казвате, че имало война между косатките и делфините, но има и война между делфините и рибарите, на които те късат мрежите и крадат улова. В тази война косатките са наши съюзници. Ако те не ограничават делфиновите популации, за нас може да не остане риба.