Джон Гришам - Ударът

— А изнасилвачи? Или хора, дето се гаврят с деца?

Навъсвам се и обмислям за миг.

— Не.

— А мъже, които пребиват жените си?

— Не, никога.

Говоря сериозно, още повече, че имам известни подозрения относно раните й. Тя одобрява предпочитанията ми към клиентите.

— Наказателните дела са сравнително малко — обяснявам аз. — Вероятно по-често ще се занимавам с граждански.

— Имоти, обиди и тъй нататък?

— Да, това е.

— А разводи?

— По възможност ще ги избягвам. Това са грозни истории.

Тя упорито се старае да ми прехвърля през цялото време инициативата за разговора, оставяйки в сянка своето минало и най-вече настояще. Нямам нищо против. Сълзите могат да бликнат изведнъж, а аз не желая да провалям разговора. Бих искал никога да не свършва.

Тя се интересува от спомените ми за колежа — ученето, развлеченията, дружествата, общежитията, изпитите, преподавателите, екскурзиите. Филмите са й създали прекалено романтична представа за четиригодишна идилия в спретнато градче сред пъстри есенни пейзажи, студенти с пуловери по трибуните на стадиона, приятелства за цял живот. Горкото девойче едва се е измъкнало от Дремливсън Сити, има обаче прекрасни мечти. Говори без граматически грешки, разполага с далеч по-богат речник от моя. Колебливо признава, че вероятно би завършила с пълно отличие, ако не я било сполетяло хлапашкото увлечение по мистър Клиф Райкър.

Без особено затруднение се впускам в спомени за славните години в колежа, прескачайки някои основни моменти — например факта, че за да уча, трябваше да разнасям пици по четирийсет часа седмично.

Тя проявява интерес към сегашната ми фирма и тъкмо започвам да разкрасявам по най-фантастичен начин Дж. Лиман и неговото свърталище, когато изоставеният мобифон надава звън измежду учебниците. Извинявам се, подчертавайки, че ме търсят от кантората.

Обажда се Брузър — от „Йоги“, където вече са се натряскали с Принс. Много им е забавно, че вися тук, докато те къркат на поразия и се обзалагат пред телевизора. Около тях шумотевицата е като от гражданска война.

— Как си с улова? — крещи Брузър в слушалката.

Усмихвам се на Кели, която без съмнение е впечатлена от обаждането, и колкото се може по-тихичко обяснявам, че точно в момента разговарям с евентуална клиентка. Брузър се превива от смях, после подава телефона на Принс, който е още по-пиян. Той се захваща да ми разправя някакъв поразително тъп адвокатски виц за гонене на клиенти. И още преди да го завърши, се впуска в дълго поучение как Брузър щял да ми покаже повече неща, отколкото петдесет професори, повтаряйки през пет секунди: „Нали ти казах.“ Разговорът се проточва и не след дълго доброволецът пристига, за да отведе Кели до стаята.

Пристъпвам към нейната маса, прикривам слушалката с длан и прошепвам:

— Беше ми много приятно.

Тя се усмихва.

— Благодаря за питието и разговора.

— Утре вечер? — питам аз, докато Брузър крещи в ухото ми.

— Може би.

Тя намига съвсем подчертано и коленете ми омекват.

Очевидно придружителят с розовото яке има болничен опит и умее да разпознава натрапниците. Оглежда ме навъсено и подкарва количката. Нищо, пак ще се видим.

Натискам един бутон на телефона и прекъсвам Принс насред изречението. Ако звънят отново, няма да отговарям. И да се сетят по късно, в което дълбоко се съмнявам, ще прехвърля вината върху скапаната японска техника.

Дек обича трудните задачи, особено когато се отнася до ровене из нечие мръсно бельо чрез шушукане по телефона с анонимни доносници. Има-няма час, след като съм му подал оскъдните данни за Кели и Клиф Райкър, той се прокрадва в кабинета ми с горделива усмивка. Привежда глава над бележките си и чете:

— Кели Райкър е приета в „Сейнт Питър“ преди три дни около полунощ със сериозни наранявания. Полицията била повикана в апартамента й от неназовани съседи, които съобщили за доста яростна семейна свада. Ченгетата я намерили да лежи жестоко пребита върху дивана в хола. Клиф Райкър бил очевидно пиян, крайно възбуден и първоначално проявил желание да запознае полицията на практика с методите си за убеждение. Размахвал алуминиева бухалка за бейзбол, явно негово любимо оръжие. Бързо бил обезоръжен, арестуван по обвинение в побой и прибран на топло. Жената спешно била откарана в болница. Успяла да обясни накратко пред полицията, че съпругът й се прибрал пиян от бейзболното игрище, избухнала свада по някакъв нелеп повод, после се сбили и той победил. Ударил я два пъти по глезена с бухалката и още два пъти по лицето с юмрук.