Джон Гришам - Ударът

Преди час Дони Рей беше прекалено слаб, за да говори по телефона, и аз потеглям към Грейнджър. Наближава краят на септември. Не помня точната дата, но диагнозата на Дони Рей е поставена преди повече от година. Дот ме посреща със зачервени очи.

— Мисля, че си отива — задавено казва тя.

Не съм и допускал, че Дони може да изглежда по-зле, но сега лицето му е поразително бледо и крехко. Той спи в сумрачната стая. Залязващото слънце хвърля светли правоъгълници по чаршафите на тясното легло. Телевизорът е изключен. В къщата тегне тишина.

— Днес не е хапнал нищичко — шепне Дот, докато гледаме към леглото.

— Боли ли го?

— Не много. Бих му две инжекции.

— Ще поседя малко — казвам аз и пристъпвам към стола.

Тя излиза. Чувам я как хълца в коридорчето.

Нищо не подсказва, че Дони Рей е жив. Впивам поглед в гърдите му, дебна за леко надигане и отпускане, но не забелязвам нищо. Стаята притъмнява. Включвам малката лампа на масата до вратата и той помръдва. Отваря очи, после пак ги затваря.

Значи така умират хората без застраховка. В едно общество, разполагащо с безброй богати лекари, лъскави болници, най-модерна медицинска апаратура и куп Нобелови лауреати, изглежда просто възмутително, че оставяме Дони Рей Блек да линее до смърт без медицинска помощ.

Той можеше да бъде спасен. Според закона е бил точно под рехавия чадър на „Грейт Бенефит“, когато страшната болест се е загнездила в тялото му. Още в мига на диагнозата е попаднал под закрилата на полицата, за която родителите му са заплатили с честно спечелени пари. Според закона „Грейт Бенефит“ се задължава по договор да осигури необходимото лечение.

Надявам се в най-скоро време да срещна човека, виновен за тази смърт. Той може да е обикновен чиновник, изпълняващ чужди нареждания. Може да е вицепрезидент, който дава тези нареждания. В момента ми се иска да заснема Дони Рей и някой ден да връча снимката на онази противна личност.

Той кашля и пак се размърдва, сякаш иска да ми каже, че още е жив. Гася лампата и оставам да седя на тъмно.

Може да съм сам, безсилен, изплашен и неопитен, но въпреки всичко съм прав. Ако семейство Блек не спечели това дело, значи в системата няма и капка почтеност.

Нейде в далечината светва улична лампа и един заблуден лъч пронизва прозореца, за да падне върху гърдите на Дони Рей. Сега те се движат, леко потрепват нагоре-надолу. Мисля, че опитва да се събуди.

Не ми остава да седя дълго в тази стая. Гледам костеливото тяло, почти невидимо под чаршафите, и се заклевам да отмъстя.

Развявайки черната тога, един разгневен съдия се възкачва на своето място. Днес е ден за молби и предложения — безкрайна верига от кратки, отегчителни спорове по купища въпроси, свързани с десетки дела. Залата е препълнена с адвокати.

Ние минаваме първи, защото Киплър е ядосан. Аз подадох молба да ми се разреши взимане на показания от шестима служители на „Грейт Бенефит“ в Кливланд идния понеделник. Дръмонд възрази, като се позоваваше естествено на своя свещен съдебен график. Но не само той, а и всички посочени свидетели се оказаха прекалено заети. И шестимата!

Киплър уреди тристранен разговор по телефона с нас двамата и стана доста напечено, поне за защитата. Дръмонд наистина е сериозно зает с другото дело, дори изпрати график по факса за доказателство. Киплър щеше да премълчи, но го ядоса твърдението на Дръмонд, че по-рано от два месеца не можел да отдели три дни за пътуване до Кливланд. Освен това и шестимата служители били крайно заети и можело да минат месеци, преди да ги съберем на едно място.

Днес Киплър ни е повикал, за да сдъвче Дръмонд по най-официален начин — с отбелязване в протокола. Тъй като от четири дни насам не пропускам да се обадя на негова светлост, знам много добре какво предстои. Грозна картина. Едва ли ще имам възможност да взема думата.

— За протокола — крясва Киплър и отсреща в залата клонингите на Дръмонд забиват носове в бележниците. Днес са четирима. — По дело номер 214668, Блек срещу „Грейт Бенефит“, ищецът е подал молба за взимане на показания от официален представител на компанията заедно с още петима служители, насрочено за идния понеделник, 5 октомври, в Кливланд, щата Охайо. Не ни изненадват възраженията на защитата под претекст, че възникват проблеми със съдебните графици. Така ли е, мистър Дръмонд?

Дръмонд бавно се изправя.

— Да, сър. Своевременно връчих на съда копие от графика за предварителни процедури по дело във федерален съд, започващо в понеделник. Аз водя защитата.