Дан Браун - Шестото клеймо

— Какво си направил, Карло? — промълви той и затвори очи. По бузата му се търкулна сълза. — А Негово светейшество?

Разнесе се колективно ахване, сякаш до този момент всички бяха забравили за това. Папата. Отровен.

— Отвратителен лъжец — отвърна шамбеланът.

Мортати изглеждаше смазан.

— Какво искаш да кажеш? Той беше честен! Той… те обичаше.

— И аз го обичах. — „О, как го обичах! Но измамата… Нарушените обети пред Бог!“

Шамбеланът знаеше, че не го разбират сега, но щяха да го проумеят. Когато им кажеше, щяха да видят всичко! Негово светейшество бе най-нечестивият лъжец в историята на Църквата. Карло Вентреска още си спомняше онази ужасна нощ. Беше се върнал от посещението си в ЦЕРН с новината за Битието на Ветра и ужасната мощ на антиматерията. Шамбеланът бе сигурен, че папата ще види опасностите, но светият отец виждаше в откритието само надежда. Дори беше предложил Ватиканът да финансира проекта като жест на добра воля към духовно основаните научни проучвания.

„Лудост! Църквата да инвестира в проучвания, които заплашват да я направят излишна? Откритие, от което се пръкват оръжия за масово унищожение? Бомбата, която уби майка ми…“

— Но… вие не можете! — възкликна тогава шамбеланът.

— Аз съм длъжник на науката — отвърна папата. — Нещо, което съм крил цял живот. Когато бях младеж, получих от науката един подарък. Подарък, който никога не забравих.

— Не разбирам. Какво може да предложи науката на Божия човек?

— Сложно е — каза папата. — Ще ми трябва време, за да ти обясня. Но първо трябва да знаеш нещо за мен. През всички тези години го държах в тайна. Мисля, че е време да ти го разкрия.

И папата му бе казал поразителната истина.

Шамбеланът лежеше свит на кълбо пред гроба на свети Петър. В Некропола бе студено, ала това помогна за съсирването на кръвта от раните, които сам си беше нанесъл. Тук Негово светейшество нямаше да го намери. Никой нямаше да го намери…

— Сложно е — отекваше в ума му гласът на папата. — Ще ми трябва време, за да ти обясня…

Но шамбеланът знаеше, че никога няма да разбере.

„Лъжец! Аз вярвах в теб! БОГ вярваше в теб!“

С едно-единствено изречение папата срути целия свят на Карло Вентреска. Всичко, в което беше вярвал за своя наставник, се сгромолясваше пред очите му. Истината се заби в сърцето му с такава сила, че той изскочи от папския кабинет и повърна в коридора.

— Чакай! — извика след него папата и се втурна по петите му. — Моля те, позволи ми да ти обясня.

Но шамбеланът избяга. Как можеше Негово светейшество да очаква, че ще търпи повече? О, каква жалка поквара! Ами ако научеше някой друг? Какъв позор за Църквата! Нищо ли не означаваха светите обети за папата?

Безумието скоро го връхлетя и запищя в ушите му — а после той дойде на себе си пред гроба на свети Петър. И тогава му се яви Бог.

ТВОЯТ БОГ ОТМЪСТИТЕЛЕН!

Двамата заедно съставиха плана. Заедно щяха да спасят Църквата. Заедно щяха да възвърнат вярата на този безбожен свят. Злото бе навсякъде. И все пак светът беше станал недосегаем! Двамата щяха да разкрият мрака пред света… и Бог щеше да победи! Ужас и Надежда. Тогава светът щеше да повярва.

Първото Божие изпитание не бе толкова ужасно, колкото предполагаше шамбеланът. Да се промъкне в спалнята на папата… да напълни спринцовката му… да запуши устата на измамника, докато тялото му се мяташе в предсмъртни мъки. На лунната светлина шамбеланът беше видял в обезумелите му очи, че папата иска да му каже нещо.

Ала бе късно.

Папата беше казал достатъчно.

— Папата имаше дете.

Шамбеланът произнесе думите решително. Три думи с поразително съдържание. Всички присъстващи в Сикстинската капела сякаш едновременно се олюляха. Обвинителните погледи на кардиналите се преобразиха в ужасени изражения, като че ли всички в черквата се молеха свещеникът да греши.

„Папата имаше дете.“

Лангдън също се смая. Ръката на Витория потръпна в неговата. Мислите на Робърт, вече вцепенени от множеството въпроси без отговори, се мъчеха да открият притегателен център.

Думите на шамбелана сякаш увиснаха във въздуха над тях. Дори в безумните му очи Лангдън виждаше искрено убеждение. Робърт искаше да се освободи, да си каже, че се е изгубил в някакъв страшен кошмар, да се събуди в логичен свят.

— Това е лъжа! — извика един от кардиналите.

— Не вярвам! — възрази друг. — Негово светейшество беше най-благочестивият човек на света!