Дан Браун - Шестото клеймо

— Фаворитите — повтори Мортати.

— Аз споделих тяхната болка — защити се шамбеланът и посочи гърдите си. — И също щях да умра за Бог, но работата ми едва сега започва. На площад „Свети Петър“ пеят!

Карло Вентреска видя ужаса в очите на Мортати и отново се смути. Дали бе от морфина? Мортати го гледаше така, като че ли самият шамбелан ги бе убил с голи ръце. „Дори това щях да извърша за Бог“ — помисли си свещеникът. И все пак не го беше сторил. Убийствата бяха извършени от хашишина — езичник, измамен да повярва, че изпълнява задачи, възложени му от илюминатите. „Аз съм Янус — бе му казал шамбеланът. — Ще ти докажа могъществото си.“ И беше изпълнил обещанието си. Омразата на хашишина го бе превърнала в Божия пионка.

— Чуйте пеенето — усмихна се шамбеланът. Сърцето му ликуваше. — Нищо не обединява душите така, както присъствието на злото. Изгаряте една черква и обществото се надига и я построява наново, пеейки химни. Вижте как се събраха тази нощ. Страхът ги върна у дома. Създавайте модерни дяволи за модерния човек. Безразличието е мъртво. Показвайте им лицето на злото — сатанисти, дебнещи сред нас — ръководещи нашите правителства, банки, училища, заплашващи да унищожат самия Божи дом със своята заблудена наука. Покварата прониква дълбоко. Човек трябва да е бдителен. Търсете божественото. Станете божественото!

Тишината вдъхна на шамбелана надежда, че сега вече са разбрали. Илюминатите не се бяха възродили. Илюминатите отдавна бяха мъртви. Само митовете им бяха живи. Шамбеланът ги бе възкресил, за да напомни. Хората, които знаеха историята на илюминатите, бяха преживели тяхното зло. Останалите го бяха научили и се бяха удивили колко са били слепи. Древните дяволи бяха възкръснали, за да събудят безразличния свят.

— Ами… клеймата? — Гласът на Мортати кипеше от гняв.

Шамбеланът не отговори. Мортати нямаше как да знае, но повече от един век преди това Ватиканът бе конфискувал клеймата. Бяха заключени, забравени и покрити с прах в папския трезор — личния реликварий на папата дълбоко в покоите му. В папския трезор се пазеха предметите, които Църквата смяташе за прекалено опасни за други очи.

„Защо са скрили нещо, което вдъхва страх? Страхът води хората при Бог!“

Ключът за сейфа се бе предавал от папа на папа. Карло Вентреска го беше откраднал и бе влязъл вътре. Митът за онова, което се съхраняваше там, беше магнетичен — оригиналите на четиринадесетте непубликувани книги на Библията, известни като Апокрифи, третото пророчество на Фатима — пърите две се бяха оказали верни, а третото бе толкова ужасяващо, че Църквата така и не го беше разкрила. Освен това шамбеланът бе намерил илюминатската колекция — всички тайни, които Църквата беше открила след прогонването на групата от Рим… техния презрян Път на просвещението… хитроумната измама на главния ватикански художник Бернини… най-великите европейски учени се бяха подигравали на религията, като тайно се бяха събирали в замъка Сант Анджело. Колекцията включваше петоъгълно ковчеже с железни клейма, сред които митичният илюминатски диамант. Някогашните ръководители на Църквата бяха решили, че е най-добре този момент от историята на Ватикана да се забрави. Шамбеланът обаче не смяташе така.

— Но антиматерията… — каза Витория. — Рискувахте да унищожите Ватикана!

— Няма риск, когато Бог е на твоя страна — отвърна Карло Вентреска. — Тази кауза беше Негова.

— Вие сте луд! — избухна тя.

— Бяха спасени милиони.

— Загинаха хора!

— Бяха спасени души.

— Кажете го на баща ми и на Макс Кьолер.

— Арогантността на ЦЕРН трябваше да бъде разкрита. Капчица течност, която може да изпари цял град? И вие наричате луд мен? — Свещеникът бе обзет от гняв. Наистина ли го смятаха за толкова елементарен? — Бог подлага вярващите на огромни изпитания! Бог е помолил Авраам да жертва сина си! Бог е заповядал на Иисус да се подложи на разпването! И затова поставяме кръстния символ пред очите си — кървав, мъчителен, страдащ — за да ни напомня за силата на злото! За да държи сърцата ни бдителни! Белезите по Иисусовото тяло постоянно ни напомнят за силите на мрака! Моите белези ни напомнят за това! Злото е живо, но Божието могъщество ще го победи!

Ехото на виковете му в Сикстинската капела постепенно заглъхна и се възцари пълна тишина. Времето като че ли спря. Микеланджеловият Страшен съд злокобно се издигаше зад него… Иисус хвърляше грешниците в ада. От очите на Мортати бликнаха сълзи.