Дан Браун - Шифърът на Леонардо

„Трябва да измисля нещо…“

Беше затворен в Голямата галерия и имаше само един човек, на когото можеше да предаде факела. Старецът вдигна поглед към стените на разкошния си затвор. Лицата от колекцията от най-прочутите картини на света сякаш му се усмихваха като стари приятели.

Тойпотръпна от болка и призова на помощ всичките си сили. Знаеше, че отчаяната задача, която му предстоеше, ще изисква и последната му останала секунда живот.

Робърт Лангдън се събуди. В мрака звънеше телефон — непознат тенекиен звън. Той опипом откри нощната лампа и я включи. Намираше се в пищна ренесансова спалня с мебели в стил Луи XVI, стени с фрески и огромно махагоново легло с балдахин. „Къде съм, по дяволите?“

Жакардовият халат, който висеше на страничния стълб на леглото, имаше монограм с надпис: „ХОТЕЛ «РИЦ», ПАРИЖ“.

Мъглата постепенно започна да се разнася. Лангдън вдигна слушалката.

— Ало?

— Мосю Лангдън? — попита мъжки глас. — Надявам се, че не съм ви събудил.

Замаян, Робърт погледна часовника на нощното шкафче. 0:32. Беше спал едва час и се чувстваше като мъртъв.

— Тук е портиерът, мосю. Извинете за безпокойството, но имате гост. Твърди, че било спешно.

Лангдън все още беше замаян. „Какъв гост?“ Погледът му попадна на листовката върху нощното шкафче.

АМЕРИКАНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ В ПАРИЖ

има честта да обяви

лекцията на Робърт Лангдън

професор по религиозна символика в Харвардския университет

Лангдън изпъшка. Тазвечерната лекция — придружена от прожекция на диапозитиви — за езическата символика, скрита в камъните на катедралата в Шартър, сигурно беше разрошила някои консервативни пера в публиката. Най-вероятно някой теолог го бе проследил, за да спори с него.

— Съжалявам, но съм много уморен и… — започна Лангдън.

— Mais monsieur 2 2 Но господине (фр.). — Б. пр. — като сниши глас, настоя портиерът. — Вашият гост е важна личност.

Робърт не се и съмняваше. Въпреки нежеланието му, неговите книги за религиозната живопис и култовата символика го бяха превърнали в знаменитост в света на изкуството, а след участието му в станалия широко известен случай във Ватикана 3 3 Вж. „Шестото клеймо“ — Дан Браун — 2003. Изд. на БАРД. — Б. изд. , бе станал сто пъти по-прочут. Оттогава потокът от самомнителни историци и любители на изобразителното изкуство пред вратата му като че ли никога не секваше.

— Моля, вземете името и номера на господина и му предайте, че ще опитам да му се обадя преди във вторник да напусна Париж — каза Лангдън, като полагаше всички усилия да запази добрия тон. — Благодаря ви. — И затвори преди портиерът да успее да възрази.

После, седнал на леглото, намръщено се вторачи в рекламния надпис върху папката на хотела: „Спете като бебе в града на светлините. Сън в парижкия «Риц».“ Обърна се и уморено погледна голямото огледало в отсрещния край на стаята. Видя абсолютно непознат човек — чорлав и изтощен.

„Имаш нужда от отпуска, Робърт.“

Последната година не му се беше отразила добре, но така или иначе, доказателството в огледалото не го радваше. Обикновено проницателните му сини очи изглеждаха мътни и хлътнали. Волевата му брадичка с трапчинка по средата бе покрита с тъмна четина. Сивите кичури по слепоочията му напредваха все по-навътре в гъстата му черна коса. Макар колежките му да твърдяха, че сивото подчертавало научния му чар, Лангдън не смяташе така.

„Само да можеха да ме видят сега от «Бостън Магазин».“

За огромен срам на Робърт, предишния месец „Бостън Магазин“ го бяха номинирали сред десетте най-интересни личности в града — съмнителна чест, която му беше донесла постоянните шеги на харвардските му колеги. Тази нощ славата го бе последвала на пет хиляди километра от родината.

— Госпожи и господа… — беше обявила водещата пред препълнения „Pavillon Dauphin“ 4 4 Зала на престолонаследника (фр.) на Американския университет в Париж. — Тазвечерният ни гост не се нуждае от представяне. Той е автор на множество книги: „Символика на тайните секти“, „Изкуството на илюминатите“, „Изчезналият език на идеограмите“ и много други. Повечето от вас учите по неговите учебници.

Студентите ентусиазирано закимаха.

— Имах намерение да ви разкажа забележителната му биография, само че… — Тя закачливо погледна Лангдън, който седеше на сцената. — Един човек от публиката току-що ми даде нещо много по… да речем по-интересно .