Дан Браун - Изгубеният символ

— Каквото поискаш — отвърна той, доволен от възможността да направи нещо за човека, който му беше дал толкова много, още повече че късметът в живота на Питър бе помрачен от толкова трагедии.

Соломон сниши глас.

— Надявам се, че ще се съгласиш да се грижиш за нещо вместо мен.

Лангдън се ококори театрално.

— Не за Херкулес, нали? — Веднъж бе приел да се грижи за седемдесеткилограмовия мастиф на приятеля си, понеже Питър заминаваше. По някое време на кучето явно му домъчня за любимата му кожена дъвкалка и си намери заместител в кабинета на Робърт — оригинален пергаментов том от XVII век, ръкописна калиграфска Библия с илюстрации. Определението „лошо куче“ някак си не изглеждаше съвсем подходящо.

— Все още търся с какво да ти се компенсирам, нали знаеш — засрамено се усмихна Соломон.

— Остави, радвам се, че Херкулес има вкус за религия.

Питър се засмя, ала изглеждаше разсеян.

— Робърт, дойдох да се видя с теб, защото искам да пазиш нещо, което е много ценно за мен. Наследих го доста отдавна, но вече не съм спокоен, когато го оставям вкъщи или в кабинета си.

Лангдън веднага се почувства неловко. „Нещо много ценно“ в света на Питър Соломон трябваше да струва цяло състояние.

— Не си ли помислил за трезор? — „Семейството ти не притежава ли акции от половината банки в Америка?“

— Това означава да попълвам формуляри и да разчитам на банкови служители. Предпочитам доверен приятел. И освен това знам, че можеш да пазиш тайна. — Соломон бръкна в джоба си, извади някакво пакетче и му го подаде.

Като се имаше предвид драматичното встъпление, Лангдън очакваше нещо по-внушително. Пакетчето всъщност бе кутийка с форма на куб с дължина на страната около седем сантиметра, увита в избеляла кафява опаковъчна хартия и завързана с връв. Тежестта и големината й предполагаха, че вътре има камък или метал. „Това ли е?“ Робърт завъртя кутийката в ръце. От едната страна връвта бе закрепена с восъчен печат като древен указ. Печатът изобразяваше двуглав феникс с числото 33 на гърдите — традиционният символ за най-високата масонска степен.

— Господи, Питър, ти си почитаем майстор на масонска ложа, а не папа. — Лангдън се усмихна иронично. — Чак пък да запечатваш пакети с пръстена си?!

Соломон погледна златния си пръстен и се подсмихна.

— Не аз съм запечатал това. А прадядо ми. Преди почти цял век.

Робърт се сепна.

— Моля?!

Приятелят му протегна ръка към него.

— Този пръстен е бил негов. После на дядо ми, на баща ми… и сега е мой.

Лангдън вдигна пакетчето в ръцете си.

— Прадядо ти е увил това нещо преди един век и оттогава никой не го е отварял, така ли?

— Точно така.

— Но… защо?

Соломон се усмихна.

— Защото не му е времето.

Робърт зяпна.

— Времето за какво?

— Сигурно ще ти прозвучи странно, но колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Просто прибери пакетчето на сигурно място и моля те, не казвай на никого, че съм ти го дал.

Лангдън потърси в очите на наставника си дяволит блясък. Соломон имаше склонност към драматизъм и Робърт се зачуди дали не си прави шега с него.

— Питър, сигурен ли си, че това не е хитър план да ме накараш да си помисля, че ми е поверена някаква древна масонска тайна, и да ме обземе толкова силно любопитство, че да реша да постъпя в братството?

— Масоните не вербуват членовете си, знаеш го. Пък и вече си ми казвал, че предпочиташ да не постъпваш при нас.

Това беше вярно. Лангдън уважаваше масонската философия и символика и все пак бе взел решение никога да не влиза в братството — клетвата да пази тайна щеше да му попречи да обсъжда масонството със студентите си. Знаеше, че по същата причина Сократ е отказал официално да участва в Елевзинските мистерии.

Докато разглеждаше мистериозната кутийка и масонския печат, Лангдън не можеше да не зададе очевидния въпрос.

— Защо не я повериш на някой от своите масонски братя?

— Да речем само, че ще е на по-сигурно място, ако се съхранява извън братството. Така ми подсказва инстинктът. И моля те, не се оставяй големината на пакетчето да те подведе. Ако е вярно това, което навремето ми каза баща ми, съдържанието му притежава изключителна сила. — Соломон замълча за миг. — Нещо като талисман.

„Талисман ли?“ По дефиниция талисманът е предмет с магически свойства. По традиция талисманите се използват, за да носят късмет, да пазят от зли духове и да помагат в древни ритуали.

— Питър, нали ти е ясно, че талисманите са излезли от мода още през Средните векове?