Дан Браун - Изгубеният символ

Соломон търпеливо постави длан върху рамото му.

— Знам как ти звучи всичко това, Робърт. Отдавна те познавам и твоят скептицизъм е едно от най-добрите ти качества като учен. Но е и една от най-големите ти слабости. Познавам те достатъчно добре, за да разбирам, че не си човек, когото мога да помоля да повярва… а само да се довери. Затова сега те моля да ми се довериш, когато ти казвам, че този талисман има огромна сила. Съобщено ми е, че може да даде на притежателя си способността да превръща хаоса в ред.

Лангдън го зяпна. Идеята за „ред от хаоса“ беше една от великите масонски аксиоми. На латински, ordo ab chao. Въпреки това твърдението, че някакъв талисман може да дава каквито и да е способности звучеше абсурдно, камо ли способността да превръщаш хаоса в ред.

— Този талисман ще бъде опасен в неподходящи ръце, а за съжаление, имам основание да смятам, че едни много влиятелни хора искат да ми го откраднат — прибави Соломон. Робърт не си спомняше някога да го е виждал толкова сериозен. — Моля те да го пазиш при себе си известно време. Ще го направиш ли?

Същата вечер Лангдън седеше на кухненската маса, гледаше пакетчето и се опитваше да си представи какво има вътре. Накрая просто отдаде случката на ексцентричността на Питър, заключи поверения му предмет в стенния сейф в библиотеката си и постепенно съвсем забрави за него.

До… тази сутрин.

„Обаждането на мъжа с южняшкия акцент“.

— А, професор Лангдън, замалко да забравя! — каза асистентът, след като му обясни детайлите за пътуването до Вашингтон. — Господин Соломон ви моли още нещо.

— Да? — отвърна Робърт. Мислите му вече бяха насочени към лекцията, която се беше съгласил да изнесе.

— Господин Соломон остави бележка за вас. — Мъжът започна да чете със запъване, като че ли се мъчеше да разчете почерка на Питър. — „Моля, предайте на Робърт… да донесе… запечатаното пакетче, което му дадох преди години“. — Асистентът замълча за миг. — Това говори ли ви нещо?

Лангдън се изненада, че е забравил за кутийката, която през цялото това време бе стояла в стенния му сейф.

— Ами, да. Знам какво има предвид Питър.

— Ще го донесете ли?

— Разбира се. Предайте му, че ще го донеса.

— Чудесно — облекчено въздъхна Антъни. — Успех със словото ви довечера. И лек път.

Преди да излезе от къщи, Лангдън надлежно извади опакованата кутийка от дъното на сейфа и я прибра в чантата си.

Сега се намираше във вашингтонския Капитолий и беше сигурен само в едно. Питър Соломон щеше да се ужаси, ако научеше как го е предал.

„Господи, Катрин имаше право. Както обикновено“.

Триш Дън удивено се взираше в резултатите от търсенето, които се материализираха на плазмената стена пред нея. Беше се съмнявала, че ще открие каквито и да е резултати, но засега имаше над дванайсет попадения. И продължаваха да прииждат.

Едно изглеждаше особено обещаващо.

Триш се обърна и извика към библиотеката:

— Катрин? Ела да видиш нещо!

От една-две години не беше пускала такава търсачка и тазвечерните резултати я смайваха. „Само преди няколко години това търсене нямаше да даде нищо“. Сега обаче изглеждаше, че количеството дигитален материал в света е достигнало точката, в която човек може да открие буквално всичко. Невероятно — Триш никога не беше чувала една от ключовите думи… а даже за нея имаше резултати.

Катрин се втурна през вратата на контролната зала.

— Какво намери?

— Цял куп неща. — Триш посочи плазмената стена. — Всеки един от тези документи съдържа всичките ти ключови думи.

Катрин отметна кичур коса зад ухото си и проучи списъка.

— Преди да се развълнуваш прекалено, уверявам те, че повечето документи не са каквото търсиш — прибави младата жена. — Ние им казваме „черни дупки“. Само виж размерите на файловете. Огромни са. Това са компресирани архиви с милиони имейли, гигантски енциклопедии, глобални форуми, функциониращи от години, и така нататък. Поради размера и разнообразното си съдържание тези файлове съдържат толкова много потенциални ключови думи, че ги засмуква всяка търсачка, която се доближи до тях.

Катрин посочи един от резултатите в началото на списъка.

— Ами този?

Триш се усмихна. Катрин се движеше една крачка напред — вече беше открила единствения файл с малък размер.

— Остър поглед. Да, всъщност засега това е единственият подходящ кандидат. И даже е толкова малък, че не може да е повече от една страница.