Дан Браун - Изгубеният символ

— Слушам. Значи към Лангли?

Сато дълбоко си пое дъх и се заразхожда пред джипа. Разпитите на американски граждани се подчиняваха на строги правила и сериозно щеше да наруши закона, ако разпитът на Белами не бъдеше проведен в Лангли и не се записваше с видеокамера в присъствието на свидетели, адвокати и прочее глупости.

— Не към Лангли. — Замисли се за някое по-близко място. „И по-уединено“.

Агентът мълчеше, застанал мирно в очакване на заповеди.

Японката запали цигара, дръпна силно и погледна пликчето с вещите на архитекта. На връзката му с ключове, забеляза тя, имаше електронен ключ с три букви: НБГ. Естествено, знаеше коя държавна сграда се отключва с него. В този час там беше много уединено.

Директорката се усмихна и прибра електронния ключ в джоба си. „Идеално“.

Когато съобщи къде иска да отведат Белами, очакваше агентът да се изненада, но той само кимна и й отвори предната дясна врата. Леденият му поглед не издаваше нищо.

Сато обичаше професионалистите.

Лангдън стоеше в сутерена на Адамс Билдинг и смаяно зяпаше изящно гравираните върху стената на златния пирамидион думи.

„Само това ли е?“

До него Катрин — държеше златния връх под светлината — поклати глава.

— Тук трябва да има още нещо. — Явно се чувстваше измамена. — Това ли е съхранявал през всички тези години брат ми?

Робърт не можеше да не признае, че е озадачен. Според Питър и Белами пирамидионът трябваше да им помогне да разшифроват надписа на пирамидата. Затова той очакваше нещо просветляващо и полезно. „По-скоро очевидно и полезно“. Отново прочете петте думи, фино изписани върху стената на пирамидиона.

В

Ордена е

скрита тайната

„В Ордена е скрита тайната?“

На пръв поглед надписът съобщаваше нещо очевидно. Лангдън се сещаше само за едно логично значение.

— „Орденът“ трябва да е Масонският орден.

— Съгласна съм, но това изобщо не ни помага — отвърна Катрин. — Тези думи не ни казват нищо.

Професорът трябваше да го признае. В крайна сметка цялата история за Масонската пирамида се въртеше около тайна, скрита в Масонския орден.

— Робърт, брат ми не ти ли е казал, че пирамидионът ще ти даде способността да виждаш ред там, където другите виждат само хаос?

Той разочаровано кимна. За втори път тази нощ се чувстваше недостоен.

Малах приключи с неочакваната си гостенка, охранителката от „Прифърд Секюрити“, и замаза олющената боя на прозорчето, през което беше видяла свещеното му работно място.

Излезе от меката синкава светлина на сутерена, мина през една тайна врата и се озова в дневната си. Там поспря, за да се възхити на разкошното платно на Трите грации и да се наслади на познатите аромати и звуци на дома си.

„Скоро ще си отида завинаги. — Знаеше, че след тази нощ няма да може да се върне тук. — Но тогава вече няма да имам нужда от това място“. Усмихна се.

Зачуди се дали Робърт Лангдън вече е проумял истинската сила на пирамидата… и значението на ролята, която му е отредила съдбата. „Лангдън трябва вече да ми се обади — каза си Малах, след като повторно провери евтиния си джиесем за оставени съобщения. Беше 10:02. — Остават му по-малко от два часа“.

Качи се в облицованата с италиански мрамор баня на втория етаж и пусна парния душ, за да затопли кабината. После методично се съблече. Нямаше търпение да започне пречистващия ритуал.

Изпи две чаши вода, за да успокои стомаха си. После застана пред огромното огледало и огледа голото си тяло. Двудневният пост беше подчертал мускулатурата му. Не можеше да не се възхити на онова, в което се бе превърнал. „До изгрев-слънце ще съм нещо много повече“.

— Трябва да се махаме оттук — каза Лангдън.

— Въпрос само на време е да се сетят къде сме.

— Надяваше се, че Белами е успял да избяга.

Катрин все още изглеждаше хипнотизирана от пирамидиона и сякаш не можеше да повярва, че надписът не им помага с нищо. Беше извадила златния връх от кутийката, за да го разгледа от всички страни, и сега внимателно го върна в нея.

„В Ордена е скрита тайната — помисли си Робърт. — Голяма помощ, няма що“.

Зачуди се дали не са заблудили Питър за съдържанието на кутийката. Пирамидата и пирамидионът бяха създадени много преди неговото раждане и той просто правеше каквото са му казали неговите предци — пазеше тайна, която сигурно представляваше също толкова голяма загадка за него, колкото и за Лангдън и Катрин.