Дан Браун - Изгубеният символ

— Намери някой друг да се грижи за пирамидиона. Не ми казвай кой е.

Соломон кимна.

— И знам къде можеш да скриеш пирамидата — продължи архитектът и му обясни за подсутерена на Капитолия. — Във Вашингтон няма по-сигурно място.

Идеята веднага допадна на приятеля му, защото му се струваше символично подходящо да скрие пирамидата в символичното сърце на страната. „Типично в негов стил — помисли си тогава афроамериканецът. — Идеалист дори по време на криза“.

И днес, десет години по-късно, докато го водеха между стелажите в Библиотеката на Конгреса, той разбираше, че сегашната криза съвсем не е свършила. Знаеше и кого е избрал Соломон за пазител на пирамидиона… и се молеше Робърт Лангдън да е способен да изпълни задачата си.

„Сега съм под Втора улица“.

Докато конвейерът го носеше в мрака към Адамс Билдинг, втората сграда на Конгресната библиотека, Лангдън продължаваше да стиска клепачи и полагаше всички усилия да не си представя тоновете пръст над него и тесния тунел, по който се движеше лентата. Чуваше дишането на Катрин пред себе си, но до този момент тя не беше казала нито дума.

„В шок е. — Не гореше от нетърпение да й съобщи за отрязаната ръка на брат й. — Налага се, Робърт. Тя трябва да научи“.

— Катрин? — накрая я повика Лангдън, без да отваря очи. — Добре ли си?

Някъде отпред му отговори треперлив безплътен глас:

— Робърт… пирамидата, която носиш… На Питър е, нали?

— Да.

Последва дълго мълчание.

— Мисля… че мама беше убита тъкмо заради нея.

Лангдън знаеше, че Изабел Соломон е убита преди десет години, но нямаше представа при какви обстоятелства, а Питър не беше споменавал за никаква пирамида.

— За какво говориш?

Катрин сбито му описа мъчителните събития през онази нощ и татуирания мъж, проникнал в тяхното имение. Гласът й трепереше от вълнение.

— Беше отдавна, обаче никога няма да забравя, че той искаше някаква пирамида. Каза, че научил за нея в затвора от племенника ми Закари… точно преди да го убие.

Робърт удивено слушаше разказа за трагедията на семейство Соломон. Катрин смятала, че мъжът бил убит от брат й… докато същият този човек не се появил днес, като се представил за психиатъра на Питър и я примамил в дома си.

— Знаеше лични неща за брат ми, за смъртта на майка, даже за моята работа, неща, които може да е научил само от Питър — тревожно продължи тя. — Аз му повярвах… и така успя да влезе в Центъра за поддръжка на Смитсъновия музей. — Катрин дълбоко си пое дъх и му каза, че според нея непознатият почти със сигурност е унищожил лабораторията.

Лангдън беше изумен. Знаеше, че е длъжен да й разкрие останалата част от ужасните новини. Започна бавно, колкото може по-предпазливо, и й обясни, че преди години брат й му е поверил едно пакетче, че тази вечер са го измамили да го донесе във Вашингтон и накрая, че ръката на Питър е била открита в Ротондата на Капитолия.

Катрин реагира с оглушително мълчание.

Робърт разбираше, че е потресена, и му се искаше да протегне ръка и да я утеши, ала в черната теснота на тунела това не беше възможно.

— Питър е добре — прошепна той. — Жив е и ние ще го спасим. — Опита се да я обнадежди. — Катрин, похитителят му ми обеща да върне брат ти жив… ако му разчета пирамидата.

Тя продължаваше да мълчи. Той й разказа за каменната пирамида, за нейния масонски шифър, за пакетчето с пирамидиона и разбира се, за твърдението на Белами, че това всъщност е Масонската пирамида от легендата… карта, която разкрива тайното дълго вито стълбище, спускащо се стотици стъпки под земята… към мистично древно съкровище, заровено във Вашингтон много отдавна.

Накрая Катрин проговори, но гласът й звучеше безизразно.

— Отвори очи, Робърт.

„Да си отворя очите ли?“ Нямаше ни най-малко желание да види по колко тесен тунел всъщност се движат.

— Робърт! — настойчиво го повика тя. — Отвори очи! Стигнахме!

Лангдън вдигна клепачи в момента, в който тялото му излезе през отвор, подобен на онзи в началото на пътуването им. Катрин вече слизаше от конвейера и вдигна чантата му от лентата, а той спусна крака през ръба и скочи на настлания с плочи под тъкмо преди конвейерът да завие и да поеме по обратния път. Намираха се в конвейерна зала като онази в предишната сграда. Една табелка съобщаваше: АДАМС Билдинг. КОНВЕЙЕРЕН ЦЕНТЪР 3.

Робърт се чувстваше така, сякаш се е измъкнал от някакъв подземен родилен канал. „Прероден“. Бързо се обърна към Катрин.