Дан Браун - Изгубеният символ

— Дюрер е символично съвършен — обясняваше Робърт, докато следваха светещите надписи „Изход“. — Той е абсолютният ренесансов ум — художник, философ, алхимик и изследовател на Древните тайни. До ден-днешен никой не разбира изцяло скритите в творбите му послания.

— Това може и да е вярно, но как надписът „Хиляда петстотин и четиринайсет Албрехт Дюрер“ ще ни помогне да разчетем пирамидата? — попита Катрин.

Стигнаха до заключена врата и Лангдън я отвори с електронната карта на Белами.

— Числото хиляда петстотин и четиринайсет — поясни той, докато тичешком изкачваха стълбището, — сочи към конкретно произведение на Дюрер. — Озоваха се в огромен коридор. Професорът се огледа и посочи наляво. — Натам. — Отново ускориха ход. — Албрехт Дюрер всъщност скрил това число в най-загадъчната си творба, „Меланхолия I“, която завършил през хиляда петстотин и четиринайсета година. Смята се, че тя бележи началото на Ренесанса в Северна Европа.

Веднъж Питър беше показал на сестра си „Меланхолия I“ в една стара книга по древен мистицизъм, но тя не си спомняше никакво скрито „1514“.

— Както може би знаеш, тази картина изобразява стремежа на човечеството да проумее Древните тайни — възбудено продължи Лангдън. — Символиката й е толкова сложна, че в сравнение с нея смисълът на творбите на Леонардо да Винчи изглежда съвсем явен.

Катрин рязко се закова на място и го погледна.

— Робърт, „Меланхолия I“ е тук във Вашингтон. В Националната галерия.

— Да — усмихна се той, — и нещо ми подсказва, че това не е съвпадение. Галерията вече е затворена, но познавам уредника и…

— Остави, Робърт, знам какво става, когато влезеш в музей. — Катрин го поведе към една ниша, където видя маса с компютър.

Лангдън я последва, изглеждаше недоволен.

— Да го направим по по-лесен начин. — Изглежда, професор Лангдън, големият познавач на изкуството, стоеше пред етична дилема дали да използва интернет, когато оригиналът е съвсем наблизо. Катрин седна зад бюрото и включи компютъра, но когато машината най-после се стартира, установи, че имат друг проблем. — Няма икона за браузър.

— Това е вътрешна библиотечна мрежа. — Робърт посочи една от иконите на десктопа. — Опитай тук.

Катрин кликна върху иконата, която носеше надписа „Дигитални колекции“. Компютърът отвори нов прозорец и професорът отново посочи. Тя кликна върху избраната от него икона: „Колекция гравюри“. Екранът се промени: „Гравюри — търсене“.

— Напиши „Албрехт Дюрер“.

Катрин въведе името и натисна бутона. След секунди на монитора се появи множество миниатюрни изображения. Всички изглеждаха еднакви по стил — сложни черно-бели гравюри.

Тя прегледа азбучния списък на творбите.

Адам и Ева

Целувката на Юда

Четирите конника на Апокалипсиса

Големите Страсти Христови

Тайната вечеря

Докато гледаше всички тези библейски заглавия, Катрин си спомни, че Дюрер е практикувал нещо, наречено „мистично християнство“ — смесица от ранно християнство, алхимия, астрология и наука.

„Наука…“

Пред очите й се появи нейната лаборатория. В пламъци. Не можеше да осмисли последиците в дългосрочен план, но за момента мислите й бяха насочени към Триш. „Надявам се, че се е измъкнала“.

Лангдън говореше нещо за Дюреровата версия на Тайната вечеря, ала Катрин не го слушаше. Вече беше открила линка за „Меланхолия I“.

Кликна го с мишката и на страницата се появи нова информация.

Меланхолия I,1514 г.

Албрехт Дюрер

(гравюра върху ръчна хартия)

Колекция Розенуалд

Национална художествена галерия

Вашингтон

Скролна надолу и на екрана в цялото си великолепие се появи качествено дигитално изображение на Дюреровия шедьовър.

Катрин го зяпна — беше забравила колко е странен.

Лангдън се подсмихна разбиращо.

— Както вече казах, тази гравюра е много загадъчна.

„Меланхолия I“ се състоеше от замислена фигура с гигантски криле, седяща пред каменна сграда, заобиколена от най-разнородната и причудлива смесица от неща, които можеше да си представи човек — везни, мършаво куче, дърводелски инструменти, пясъчен часовник, различни геометрични фигури, висяща камбана, „ангелче“, сабя, стълба.

Катрин смътно си спомняше обяснението на брат си, че крилатата фигура изобразява „човешкия гений“ — велик мислител, подпрял главата си с юмрук, с потиснат вид, все още неспособен да постигне просветление. Геният е заобиколен от всички символи на своя човешки интелект — предмети на естествените науки, математиката, философията, природата, геометрията, даже дърводелството — и все пак още не може да се изкачи по стълбата до истинското просветление. „Дори човешкият гений се затруднява да проумее Древните тайни“.