Дан Браун - Изгубеният символ

Когато свърши, двамата заедно проучиха резултата.

Катрин се обърка.

— Пак същата безсмислица.

Лангдън дълго мълча.

— Всъщност, Катрин, не е безсмислица. — Очите му заблестяха развълнувано. — Текстът е на… латински.

В един дълъг тъмен коридор сляп старец се тътреше колкото можеше по-бързо към кабинета си. Когато най-после стигна, се стовари на стола зад бюрото си, радостен, че старите му кокали могат да си починат. Телефонният му секретар сигнализираше. Слепецът натисна бутона и прослуша съобщението.

— Обажда се Уорън Белами — разнесе се сподавеният шепот на неговия приятел и масонски брат. — Боя се, че трябва да ти съобщя тревожна новина…

Катрин Соломон отново погледна схемата и проучи текста. И естествено, пред очите й изплува латинска дума. Jeova.

Не беше учила латински, но тази дума й беше позната от староеврейските текстове. Jeova. Йехова. Продължи да чете схемата като книга и с изненада установи, че разбира целия текст на пирамидата.

Jeova sanctus unus.

Този израз се срещаше във всички преводи на еврейското свето писание. Тората наричаше Бога на евреите с много имена — Йеова, Йехова, Йешуа, Яхве, Изворът, Елохим, — но повечето латински преводи обединяваха смущаващата терминология в един-единствен израз: Jeova sanctus unus.

— Един истинен Бог? — промълви тя. Този израз обаче едва ли щеше да им помогне особено да открият брат й. — Това ли е тайното послание на пирамидата? Един истинен Бог? Нали трябваше да е карта.

Лангдън изглеждаше също толкова озадачен. Възбудата в очите му помръкваше.

— Дешифровката явно е вярна, но…

— Човекът, който е отвлякъл брат ми, се интересува от конкретно място. — Катрин отметна кичур коса зад ухото си. — Това няма да го зарадва много.

— Виж — въздъхна Робърт. — Точно от това се опасявах. Цялата вечер имах усещането, че приемаме за реалност купчина митове и алегории. Този надпис може би сочи към метафорично място — съобщава ни, че човек може да постигне истинския си потенциал само чрез един истинен Бог.

— Но това е нелепо! — възрази Катрин и гневно стисна зъби. — Моят род съхранява пирамидата от поколения! Един истинен Бог? Това ли е тайната? И ЦРУ я смята за въпрос на национална сигурност? Или те лъжат, или ние пропускаме нещо.

Лангдън сви рамене в знак на съгласие.

И в този момент телефонът му иззвъня.

В един тесен кабинет, претъпкан със стари книги, слепецът седеше прегърбен над бюрото си и стискаше телефонна слушалка в разкривената си от артрит ръка.

Телефонът звънеше ли, звънеше.

Накрая отговори колеблив глас.

— Ало? — Гласът бе плътен, но неуверен.

— Казаха ми, че имате нужда от убежище — прошепна старецът.

Мъжът отсреща се сепна.

— Кой се обажда? Да не би Уорън Бел…

— Без имена, моля — прекъсна го слепецът. — Кажете ми, успяхте ли да спасите картата, която ви е поверена?

Сепнато мълчание.

— Да… но мисля, че това няма значение. Тя не казва почти нищо. Ако е карта, изглежда е по-скоро метафорична, отколкото…

— Не, картата си е съвсем истинска, уверявам ви. И сочи към съвсем истинско място. Трябва да я опазите. Нямам думи да ви опиша колко е важно това. Въпреки че ви преследват, ако успеете незабелязано да стигнете при мен, ще ви дам убежище… и отговори.

Мъжът се поколеба, очевидно неуверен как да постъпи.

— Приятелю — внимателно подбра думите си старецът. — В Рим, на север от Тибър, има едно убежище, където се пазят десет камъка от Синай планина, един от самото небе и един с лика на тъмния баща на Лука. Знаете ли къде се намирам?

Отсреща последва мълчание, после се разнесе отговорът:

— Да, знам.

Старецът се усмихна. „Така си и мислех, професоре“.

— Елате веднага. Погрижете се да не ви проследят.

Малах стоеше гол под топлия парен душ. Отново се чувстваше чист, отмил последните останки от миризмата на спирт. Ухаещата на евкалипт пара проникваше в кожата му и той усещаше, че порите му се разтварят за топлината. И тогава започна ритуала си.

Първо намаза с депилаторен крем татуираното си тяло и скалп, за да премахне всякакви следи от телесно окосмяване. „Голи били телата на боговете от седемте острова на Хелиадите“. После втри Абрамелиново масло в омекотената си и възприемчива кожа. „Това е свещеното масло на великите магове“. Накрая завъртя лоста на душа наляво и водата стана леденостудена. Остана така цяла минута, за да затвори порите си и да не им позволи да изпуснат топлината и енергията. Освен това студът му припомняше за ледената река, в която беше започнало неговото преображение.